Дэвид Хосп - Невинност

— Нямам шапка.

— Не си играй с мен. Имаш две секунди.

Фин стана отиде до закачалката, свали палтото си и го облече, след което излезе навън.

— Идваш ли? — попита я той. — Няма да се бавя, имам доста работа.

Тя също си облече палтото и излезе.

— Знаеш ли, не дърпай дявола за опашката.

Дълбоко в себе си Фин беше доволен да излезе навън.

Безнадеждността в делото на Салазар беше започнала да го измъчва и да го парализира. Можеше само да проверява отново и отново вече минати неща, а това не му помагаше. Колкото и виновен да се чувстваше, че за миг се е откъснал от случая, добре беше да проясни главата си.

Отидоха в, О‘Доул“ и се настаниха в сепаре в дъното на заведението. Когато сервитьорката му донесе чинията с риба, стресът у него изчезна за първи път от няколко дни.

— Е? — попита го Лиса и взе от салатата си.

— Какво е? — попита той с пълна уста.

— Какво, по дяволите, става с теб?

— Нищо. — Почувства как раменете му отново леко се напрягат.

— Глупости. Нещо става с теб и с това дело и аз не го разбирам. Занимавал си се с десетки наказателни дела, откакто работя при теб, и някои от клиентите ти, доколкото мога да преценя, са ти били приятели в миналото. Някои от тях отидоха в затвора, но на теб не ти пукаше много за тях. Разбира се, ти мразиш да губиш, но не го приемаше лично. А сега някакъв човек, когото не познаваш и който вече е излежал петнайсет години в затвора, се появява незнайно откъде и се превръща в делото на живота ти. Какво, по дяволите, е това?

Той избута настрани брюкселското зеле, което му бяха сервирали за гарнитура на рибата.

— И сам не мога да го обясня, затова няма да се опитвам.

Тя продължи да го гледа съсредоточено, очевидно очакваше да продължи. Когато изкараше адвокатските изпити, от нея щеше да излезе добър адвокат. Той обаче беше достатъчно опитен в тези игри, за да се върже на мълчанието й. Накрая Лиса се предаде.

— Какво става с личния ти живот? — смени темата тя.

— Не знам какво точно имаш предвид — излъга той.

— Напротив, знаеш. Още ли се виждаш с онази жена от Вашингтон? Ходиш ли с друга жена? Какво се случва с живота ти?

— Пак ли ме сваляш?

— Иска ти се.

— Това ми звучи като „да“.

— Определено не е „да“. Някога хрумвало ли ти е, че нямаше да се вглъбяваш толкова в делата, ако имаше човек в живота си. Известно е, че добрата жена е способна да оправи настроението на мъжа. А лошата е способна на още повече. Помисли си.

— Не се дръж покровителствено с мен, сякаш си ми майка. Не ти отива.

— Майната ти. Мога да се държа майчински, защото съм жена. Изяж си зеленчуците. Ето виждаш ли?

— Ако трябва да съм честен, имаш нужда да поработиш още малко.

— Добре. Подигравай ми се колкото искаш, но аз от километър надушвам мъж, който отчаяно има нужда от секс.

— Ах, да. Типичен майчински инстинкт.

— Какво знаеш ти.

— Тук си права. Нямам много опит с майките. Детството ми, прекарано в домовете за сираци и в приемните семейства, може да е повлияло на изкривената ми представа.

— Затова ли все се проваляш с онази, как й беше името, от столицата?

— Иска ми се да вярвам, че не съм се провалил напълно. Надеждата умира последна.

— Звучи ми като мантрата на един истински самотник.

— Едно на нула за теб. Но в моя случай нищо не можех да направя. Тя замина. Предложиха й работа, която не можеше да откаже, и сега е на деветстотин километра от мен. Така е по-лесно да се обясни, отколкото някаква си фройдистка глупост, че понеже не съм имал майка. Не мислиш ли?

— Не съвсем. Мисля си, че ти си могъл да заминеш с нея.

Фин се намръщи.

— Какво имаш предвид? Моят живот е тук.

— Какъв живот?

— Това е грубо.

— Не искам да съм груба, а сериозна. Ти нямаш семейство. Доколкото разбирам, освен Коз нямаш и други приятели. Имаш само работата.

— Обичам си работата.

— Фин, това е само работа. Ако трябва да съм честна, в много случаи е доста скапана. Освен това можеше да вършиш тази работа и във Вашингтон. Доколкото ми е известно, и там ползват адвокати. Та какъв ти е проблемът на теб?

Заболя го главата, отново го сковаха раменете.

— Може ли да говорим за нещо друго?

— Не, не може. Наистина съм притеснена за теб. Колко си спал през последните четири дни?

— Казах ти вече, сънят незаслужено се надценява.

Тя вдигна очи.

— Виж, така или иначе, тази работа със Салазар ще свърши след по-малко от седмица — каза той. — Трябва само да издържим до тогава и всичко ще се върне към нормалния си ритъм.