Дэвид Хосп - Невинност

Фин се почеса по главата.

— Опитвам се да изкарам един клиент от затвора.

— Това не го ли правиш с всеки клиент?

— Този път е различно. Човекът е невинен.

— Невинен в какво?

Фин се запита какво цели тя с въпроса си.

— В стрелба по полицай преди петнайсет години. — Почти си представи как тя клати глава.

— Ченгетата не обичат, когато стрелят по някой от тях.

— Да, но моят човек не го е сторил.

— Познавам ли полицая, по когото е стрелял?

— Не знам. Познаваш ли Мадлин Стийл?

— Господи, Фин. Мади Стийл? Ти си луд да се забъркваш в нещо подобно.

— Вероятно. Познаваш ли я?

— Не и преди да стрелят по нея. Случило се е, преди да започна работа в бостънската полиция. Но няколко пъти след това си имах работа с нея, когато завеждаше „Служба за пострадали“. Добра жена беше.

— Може и още да е. Не знам, не можах да преценя. Беше твърде ядосана, когато разговарях с нея.

— Виниш ли я за това? Ти се опитваш да изкараш на свобода човека, който е съсипал живота й.

— Той не го е направил.

— Откъде знаеш?

— Опознах го. Той не го е направил. — Дори на Фин му прозвуча неубедително.

— И ти винаги си бил такъв психолог-специалист по човешката душевност?

— Сега той има алиби.

— Сега? Има алиби! Знаеш ли как звучат думите ти?

— А ДНК анализът скоро ще е готов и ще докаже, че той не го е направил.

— Дано да е така, за твое добро.

— Тази сутрин се опитаха да го убият в затвора.

— Фин, хората се избиват в затвора всеки ден. Ако участието в затворническа схватка е доказателство за невинност, тогава изобщо нямаше да са нужни затвори.

— И последният му адвокат беше убит. — Не смяташе да хвърли тази „бомба“, но докато си седеше на бюрото, осъзна, че именно убийството на Добсън го беше убедило в невинността на Салазар. Имаше нужда от разбирането на Линда.

Думите му очевидно постигнаха желания ефект, Флахърти замълча за миг.

— Искаш да кажеш адвоката му отпреди петнайсет години ли? — в тона й имаше тревога.

— Не — отвърна Фин. — Миналия уикенд.

— Господи, Фин! — Той не можеше да разбере дали Линда е ядосана или уплашена, но и в двата случая беше добре да долови някаква емоция в гласа й. — С какво, по дяволите, си се захванал? Защо си се заел с дело като това?

— Формално се бях заел с делото още преди да убият другия адвокат. Имах намерение да се оттегля, но тогава го убиха. Какво трябваше да направя?

Тя отново замълча, очевидно обмисляше информацията. Ето така действаше тя и това я правеше добра като ченге. Затова я бяха избрали в ръководството на Министерството на вътрешната сигурност. Линда първо събираше всички възможни факти и едва тогава правеше изводи и заключения.

— Как е бил убит? — попита тя.

— По-добре да не знаеш.

— Фин…

— Добре де. Съсекли са го с мачете. Тук има една банда…

— ВДС.

— Чувала ли си за тях? — изненада се той. — Ченгетата смятат, че моят човек е бил замесен с тях, но ми се струва прекалено очевидно, че от бандата правят всичко възможно той да остане в затвора. Така че няма логика той да е член на ВДС. Опитвам се да разплета загадката.

— Откажи се от този случай, Фин. — Думите й прозвучаха като заповед и той настръхна.

— Моля?

— Незабавно. Откажи се от случая. Още утре подай молба за оттегляне.

— Не разбирам.

Тя измърмори:

— Понякога не е необходимо да разбираш. Понякога е достатъчно само да се вслушаш в съвета на хората. Тези типове са много опасни.

Фин се изсмя:

— И преди съм се занимавал с опасни типове.

— Не и с такива като тях. Повярвай ми.

Тонът й го смрази, но и събуди любопитството му.

— Откъде знаеш толкова много за тях?

— Да кажем само, че ги следим на радара.

— Защо? За какво?

— Не мога да говоря за това и ти го знаеш. Само те моля стой далеч от всичко, което е свързано с ВДС.

Той се замисли.

— Няма да се откажа от случая. Не мога.

Тя тежко въздъхна.

— Да, очевадно не можеш. — Той се запита дали това не е критика към него. — Можеш ли поне да бъдеш по-предпазлив?

— Не се тревожи за мен. Предпазливият е името ми. Чувството за самосъхранение винаги е било едно от най-силните ми качества. Ако усетя, че ме очакват проблеми, ще съм първият, който ще избяга.

— Твърде добре те познавам, за да ти повярвам.

— Може ли да поговорим за нещо друго?

— Не знам. Имаме ли за какво друго да говорим? — Въпреки предизвикателната нотка гласът й беше мек и нежен и Фин се усмихна, като си я представи в момента: облегнала се в креслото си след поредния тежък и напрегнат ден, облечена в сивия раиран костюм, който й беше подарил, с разкопчана яка на ризата. Тя винаги беше най-секси в края на работния ден.