Дэвид Хосп - Невинност

— А, вие написахте споразумението на Малкия Джак преда няколко години, нали? — Той не подаде ръка за поздрав, нито се извини. Вместо това се обърна отново към Козловски: — Виждам, че сега се движиш само с най-уважаваните граждани, а, Коз?

— Хей, не забравяй, че ме оправдаха — обади се Фин.

Уайдъл не му обърна внимание.

— В отдела се говори, че се опитвате да откупите свободата на онова лайно, дето простреля Мади Стийл. Вярно ли е?

— Не — отвърна Козловски. — Не се опитвам да откупувам нищо. Просто искаме да се уверим дали човекът, пратен в затвора, е същият, който е натиснал спусъка. Ако е той, тогава остава в затвора и аз ще направя всичко възможно да е така. Ако ли не…

— Нали знаеш как не понасяме такива глупости ние, които се борим на фронтовата линия с престъпността? — Уайдъл заканително насочи пръст към детектива.

Козловски се намръщи.

— Никога не съм те причислявал към онези, които са на фронтовата линия, капитане. Доколкото си спомням, ти прекарваше повече време в тила.

Уайдъл скръсти ръце на гърдите си.

— Добре, Коз. Можеш да се правиш на артист колкото си искаш, но аз говоря за твоите бивши колеги, които излизат на улицата и рискуват живота си всеки ден. И не щеш ли появява се някаква група изнежени задници-либерали и се опитва да освободи негодник, който е вкарал в инвалидна количка един от нашите. Как ти се струва това?

— Извинете ми, капитане — намеси се Фин. — За ваше сведение определението „изнежен задник-либерал“ страшно много ми допада и аз се причислявам към него.

Уайдъл не му обърна внимание.

— Не е добре, Коз. Изобщо не е добре и не е правилно, и ти го знаеш.

— В този случай има много неправилни неща — отвърна бившият му подчинен. — В това съм абсолютно сигурен.

Полицейският капитан се вторачи гневно в него.

— Когато беше в полицията, с теб не се понасяхме. Няма да те лъжа, че ми липсваш и че ми е жал, загдето си напуснал отдела…

— Загдето ме принуди да напусна отдела — поправи го Козловски.

— Та, както казах, ти беше голям трън в петата и затова не те харесвах. Но поне имай уважение към професията и към твоите колеги-полицаи. Не допусках, че си способен на такова предателство.

— Доста дръзко обвинение, изречено от човек, който е доста по-вещ в предателството.

Уайдъл извърна за малко глава и когато отново го погледна, очите му бяха изпълнени с омраза.

— Работата на частния детектив може да е доста трудна. Но при теб беше по-лесно заради връзките ти в полицията. Давал съм ти достъп до доста документи и информация, които не бих дал на други частни детективи. Но всичко свърши, да знаеш. Не си прави труда повече да звъниш на когото и да било в тази сграда. Гарантирам ти, че никой няма да ти вдигне. И на твое място щях доста да внимавам и да се старая да правя всичко по закон. Доближиш ли чертата и ти обещавам, че ще загазиш много сериозно, разбра ли ме?

Козловски мълчаливо отвърна на погледа му. Уайдъл се обърна и тръгна към управлението.

Фин и Козловски стигнаха до колата. Застанаха до вратите и се спогледаха.

— Либерал, борец за права и свободи? — попита Козловски. — Сериозно ли?

Фин сви рамене.

— Повече или по-малко.

— И какво точно означава това?

Фин се замисли и отключи вратите.

— В общи линии, консерватор, който обича секса и наркотиците.

Козловски поклати глава и се напъха вътре.

— Хм, никога не бих и помислил.

— Как върви разследването при вас? — попита ги Лиса.

Козловски лежеше върху купчина възглавници на пода на хола в дома на Лиса. В камината гореше огън, а от панорамните прозорци се разкриваше невероятна гледка към Чарлс Ривър и „Еспленейд“. Не си беше представял, че някой може да живее толкова луксозно. За цялото си съществуване като ченге един-единствен път беше имал контакт с хора с подобни финансови възможности, и то беше по време на разследване. Определено престъплението — било то убийство, изнасилване или домашно насилие — изглежда, произхождаше от богатството. Затова той беше под впечатлението, че парите са най-вече средство за поквара и упадък. Но тук всичко оборваше тази негова представа. В този красив апартамент, с тази красива жена до него, всичко му се струваше перфектно.

— Нали беше в кантората — отвърна той. — Чу разговора.

— На това разговор ли му викаш? Двамата да сте си казали най-много десет думи за целия следобед. Все едно че се намирах в някаква шибана библиотека. — Лиса лежеше, положила глава на гърдите му. — Да ти приличам на библиотекарка?