Дэвид Хосп - Невинност

— Коз — поздрави го мъжът добросърдечно. — Не ти позволиха да се върнеш на работа в полицията, нали?

— Нямаш този късмет, сержант — отвърна той. — Предполагам, че искат да дадат на лошите аванс.

— Радвам се да те видя. Как върви при теб? — Мъжът протегна отпуснатата си ръка.

— Добре. Как вървят нещата тук?

Сержантът сви рамене.

— Друго време, същата тъпотия. Нищо не се променя — продължаваме да се борим с прилива. Какво те води насам?

Козловски кимна към Фин.

— Това е Фин, колегата, с когото работим заедно. Трябва да говорим с Еди Форние от отдела за пръстови отпечатъци.

Лицето на сержанта стана мрачно.

— За какво?

— Нищо сериозно. Само един стар случай. Трябва да разберем малко подробности.

Сержантът остана намръщен.

— Добре — отвърна скептично и погледна към един списък зад бюрото. — Той си е в стаята. Дойде преди около час.

Козловски погледна часовника си.

— Почти обяд е. Сега да не би да давате нощни дежурства?

Сержантът поклати глава.

— Не, Форние си е бил винаги такъв.

Фин остана с впечатлението, че сержантът щеше да добави още нещо, ако беше насаме с Козловски. Адвокатът си отбеляза мислено да накара Козловски да разбере повече по-късно.

— Знаеш къде се намира отделът, нали? — попита го Фин.

— Да — отвърна Козловски. Той отново стисна ръката на сержанта и тръгна към врата в дъното на фоайето.

Фин мълчаливо го последва по стълбите и оттам по един коридор, който ги отведе до стоманена врата. Щом Козловски отвори вратата, отвътре ги връхлетя топла миризма на разложено.

— Каква е тая воня?

— Плесен — отвърна Козловски. — И димни пари от ауспуси на коли. Гаражът се намира до дактилоскопската лаборатория и те трябва да държат вратата отворена, за да влиза въздух.

Слязоха по бетонни стълби, после минаха по друг коридор и стигнаха до черна врата с бял надпис, който гласеше „ЛАБОРАТОРИЯ ПО ДАКТИЛОСКОПИЯ“. Козловски отвори вратата и двамата влязоха вътре.

На Фин му трябваше време, за да се адаптира зрението му. Жълтите флуоресцентни пулсиращи светлини придаваха на малкото помещение странна атмосфера и беше трудно човек да се фокусира. Нямаше прозорци, а остарялата вентилация вкарваше застоял въздух, от който му се догади. Той се запита какви прегрешения трябва да извърши един полицай, за да го пратят в тая тъмница.

Млада жена, седнала на бюро до вратата, се беше навела с лупа над купчина листове с пръстови отпечатъци. Тя вдигна глава към посетителите.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита.

Жената беше облечена в сив костюм, като сакото беше метнато на облегалката на стола, а тя беше по бяла памучна риза, която на луминесцентната светлина изглеждаше жълта.

— Търсим Форние — отвърна Козловски.

— В дъното — посочи жената и се върна към заниманието си.

На Фин му напомни на роботавтомат от някой Оруелов кошмар.

— Благодаря — каза той.

Тя не му обърна внимание.

Помещението беше разделено на четири зони с големи сиви паравани, Фин забеляза, че параваните бяха на петна и прокъсани. Докато вървяха към дъното, той видя наполовина изяден сандвич с кюфте върху едно от бюрата. Над него летяха две мухи.

Озоваха се в дъното на помещението, където дребен мъж седеше, вдигнал краката на бюрото, зареял празен поглед в тавана. В скута си държеше кутия кока-кола.

— Форние? — попита Козловски.

Мъжът реагира след секунда-две:

— Кой иска да знае?

— Полицай Форние, имаме няколко въпроса към вас относно един стар случай, по който сте работили — отвърна Фин.

Мъжът свали краката си от бюрото. Затвори очи и потри носа си, после разтърка очите си, сякаш искаше да се фокусира.

— Защо? — попита.

Козловски показа картата си на бивш полицейски детектив.

— Просто рутинна проверка — отвърна, сякаш още беше полицай.

Форние скръсти ръце.

— Добре. Питайте.

— Спомняте ли си случая на Винсенте Салазар? — попита фин.

Форние застина.

— Не.

— Вие сте дали заключение, на основание на което е осъден и изпратен в затвора — каза адвокатът.

— С моите заключения съм пратил доста отрепки в затвора — заяви Форние. — Не мога да помня всеки от тях поотделно. — Очите му бяха зачервени, а роговиците — болнаво жълтосиви.

— Имаме причина да вярваме, че заключението, което сте дали специално по този случай, е погрешно — каза Фин с уверен тон. — Ще разговаряте ли с нас или предпочитате да ви призоват от съда и да го направите под клетва?