Дэвид Хосп - Невинност

Фин поклати глава.

— След разговора ми със Смити направих собствено проучване. Той каза, че в идентифицирането на пръстови отпечатъци няма твърдо установени стандарти. Излиза, че досега доста сме подценявали този факт. В Англия от експертите се изисква да открият поне шестнайсет точки на съвпадение, за да заключат, че отпечатъците съвпадат. Тук, в Щатите, някои заключения за съвпадение се правят само с шест точки. Освен това няма стандарт, според който да има „достатъчно“ сходство, за да се обявят два отпечатъка за идентични. От така наречените вещи лица не се изисква да преминават тестове или изпити, за да се удостовери, че си разбират от работата. Много от тях дори никога не са преминавали формално обучение, освен това по време на първите шест месеца от службата им. Струва ми се, че тук по-скоро става въпрос за субективно мнение, отколкото за наука.

Козловски сви рамене.

— Да допуснем, че е вярно. И какво от това?

— Какво от това ли?

— Да, какво от това?

Адвокатът стисна зъби и замълча около минута.

— Даваш ли си сметка, че никога не са били правени научни изследвания, които да установят колко точно е прецизно идентифицирането на пръстови отпечатъци? Никакви изследвания. Никакви тестове. Нищо, което дори да наподобява наука. Всеки път, когато някой предложи подобно нещо, полицейската общност се надига, за да се бори със зъби и нокти срещу предложението. И знаеш ли защо?

— Сигурно защото на данъкоплатеца ще му излезе доста скъпо да се изследва метод на идентификация, който е доказал своята надеждност в продължение на сто години.

— Не, защото те знаят, че всяко едно изследване за проверка на точността на пръстовите отпечатъци като веществени доказателства ще покажат колко несигурна наука е това. И тогава какво ще правиш с всички онези хора, осъдени само на основание съвпадение на отпечатъци?

— Пак ти казвам, дори да допуснем, че всичко, което твърдиш, е вярно — а аз предполагам, че това са по-скоро прочувствени либерални брътвежи — и какво от това? Смити е казал, че има съвпадение на деветнайсет точки от отпечатъците. А той е на наша страна. Дори и понякога хората да подправят доказателствата, в нашия случай не е така.

— Ще видим — промърмори Фин.

— Ти имаш съвпадение на отпечатъци, потвърдено от собствения ти експерт. Имаш разпознаване от свидетел, уличаващо осъдения. И въпреки това продължаваш да си въобразяваш, че този човек не е виновен. Скапана работа.

— Страхотно. Сега със свидетелското разпознаване ли ми излизаш? Всъщност има проведени проучвания и за точността на свидетелските разпознавания. И знаеш ли какво са открили? Открили са, че хората много често бъркат. Дори и да огледат добре и отблизо някого, хората, които твърдят, че са разпознали извършител, често грешат. Дали има значение? Не. Слагаш пострадалия или свидетеля в съдебната зала и го караш да посочи обвиняемия и да каже: „Това е той, това е човекът.“ И съдебните заседатели винаги се връзват.

— Разбирам накъде биеш, но каква е алтернативата? Ако махнеш пръстовите отпечатъци и разпознаването от свидетел, как тогава ще можеш да осъдиш престъпник? Как ще осъществиш превенция на престъпността и ще накажеш престъплението?

— Чувал ли си израза, че е по-добре десет виновни да се измъкнат от закона, отколкото един невинен да бъде пратен в затвора? Това е един от фундаменталните принципи, на които се основава нашата система. Точно затова се изисква вината на някого да бъде доказана безспорно, за да бъде осъден.

— Добре. Оставяш десет виновни на свобода, за да защитиш един невинен. А какво става, когато сто виновни негодници остават на свобода, за да може един невинен да не влезе в затвора? А хиляда? Или десет хиляди? Колко убийци, изнасилвани и педофили си готов да пуснеш на улицата, за да спасиш този невинен човек?

— Тук вече преиграваш.

— Не, ти преиграваш. Искаш да премахнеш основните средства, които ни позволяват да залавяме престъпниците.

Фин спря на паркинга от другата страна на улицата, срещу сградата на полицейско управление Б-2, където се намираше отделът по пръстови отпечатъци. Паркира и изключи двигателя.

— Не знам — продължи, докато разкопчаваше колана си. — Това, което със сигурност знам, е, че някой се опита да убие клиента ни тази сутрин. Знам също, че последният адвокат, който го представляваше, беше насечен на парчета с мачете. По което съдя, че тук има нещо много гнило и всичко се свежда до пръстовите отпечатъци. Искам да знам дали си на моя страна.