Дэвид Хосп - Невинност

— Твоят клиент е.

— Кой клиент?

— Салазар. Ти кой мислиш?

— На телефона?

— Не, под бюрото ми. Естествено, че на телефона. Вдигни.

Той натисна бутона за прехвърляне и вдигна слушалката.

— Винсенте?

— Господин Фин, извинете, че ви безпокоя.

— Няма проблем. Просто не очаквах да се обадиш. — Той погледна часовника си. Единайсет и половина. — Не си ли в килията си? Мислех, че ви водят на обяд в дванайсет.

— В лазарета съм — отвърна Салазар.

— Ах, да, забравих, че работиш там.

— Обикновено е така. В момента обаче съм по-скоро пациент. Обаждам се да ви предупредя, че сте в опасност.

От сериозния тон на Салазар Фин го полазиха ледени тръпки. Не беше нито истеричен, нито мелодраматичен, а съвсем спокоен и равен.

— Какво се случи? — попита Фин.

— Нападнаха ме. Опитаха се да ме убият.

— Кой?

— Този, който стои зад това.

— Почакай. Започни от начало.

Салазар му обясни какво беше станало сутринта в лазарета, като наблегна върху по-зрелищните и смущаващите аспекти на разказа, за да подчертае колко е сериозно положението.

— Добре ли си в момента? — попита го Фин, след като изслуша разказа му.

— Имам раната на главата. Лекарите я зашиха. С изключение на това съм добре. Засега.

— Ще могат ли отново да се доберат до теб?

— Трудно е да се каже. Лекарите ще ме оставят в лазарета колкото се може по-дълго, за „наблюдение“. Което обаче не може да трае вечно. Администрацията на затвора няма да го позволи. Ще се усъмнят. Освен това, ако тази сутрин е показателна за нещо, то е, че дори и в лазарета не съм в пълна безопасност. А щом ме върнат при другите затворници, ще трябва много да внимавам и да бъда нащрек.

— Какво мога да направя аз? — попита адвокатът.

— Нищо… Изкарайте ме от тук. Това е, което можете да направите.

— Работя по въпроса.

— Знам — гласът на Салазар беше дрезгав и слаб и си личеше, че е изтощен. — Имам едни книжа в килията ми. Записки, дневник, такива неща. Ако нещо се случи с мен, искам да се погрижите дъщеря ми да ги получи.

— Нищо няма да ти се случи.

— Разбира се. Вече знам намеренията им и това ми дава известно предимство. Ще ги очаквам. Ще съм подготвен. Но ако…

— Ще се погрижа да ги получи.

— След като бъде убит затворник, първото нещо е да изчистят килията му, за да направят място за нови затворници. Изхвърлят всичко в боклука. Затова ще трябва да действате бързо и ясно да им кажете, че знаете за тези книжа и че ги искате. Те са единственото нещо, което ще оставя на Росита. Обещайте ми, че ще ги запазите за нея.

— Обещавам — отвърна Фин. — Ще те измъкнем оттам.

— Струвате ми се уверен. Излязоха ли резултатите от ДНК тестовете?

— Още не.

— А пръстовите отпечатъци и свидетелските показания?

Фин не знаеше какво да каже.

— Още работим по дадени следи — излъга. — Ще пратя човек днес, да ти вземе отново отпечатъци, става ли?

— Защо?

— Просто интуицията ми подсказва.

— Добре.

— Ще те измъкнем оттам — каза отново Фин, но вече не беше убеден.

— Благодаря — отговори Салазар.

— Има ли нещо друго, с което да ти помогна?

— Да. Да внимавате. Този, който стои зад всичко, вече уби Марк Добсън. Сега се опита да убие и мен. Те няма да се поколебаят да посегнат на всеки, който ми помага. В опасност сте.

— Мога да се погрижа за себе си.

— Надявам се — рече Салазар. — Силно се надявам.

— Сигурен ли си, че така искаш да решиш проблема?

Фин погледна ядосано Козловски, докато двамата пътуваха от Чарлстън за центъра на Бостън.

— Сигурен съм — отвърна той. — Фронтална атака. Ще разклатим дървото и ще видим какво ще падне от него.

— Ченгетата обикновено не се клатят. Особено ако не приложиш доста голяма сила. А ние нямаме такава сила.

— Ако искаш, ще спра тук и можеш да слезеш.

— Добър начин да те пратя на самоубийство. Да отидеш в полицейското управление и да започнеш да отправяш обвинения. Мислиш, че Мади Стийл ни посрещна хладно ли? Нейното ще е детска игра в сравнение с реакцията, която ще има при сегашното ти посещение.

— Нямаме избор. Те се опитаха да го убият.

— Кой се опита да го убие?

— Ето това е големият въпрос.

— А ти се държиш така, сякаш знаеш отговора. Може пък да не е това големият въпрос. Може големият въпрос да е защо дори нашият експерт-дактилоскоп потвърждава, че отпечатъците на Салазар са върху пистолета. Явно не желаеш да приемеш възможността, че този човек наистина е извършил престъплението, за което е осъден.