Дэвид Хосп - Невинност

— Защо не?

— Не знам. Не би ли забелязал някой, че отпечатъците не са на Салазар?

— Как? Никой не може да разпознае отпечатъци само от пръв поглед. Бих могъл да прожектирам на екрана чиито и да било отпечатъци и да кажа, че са твоите и ти няма да знаеш дали наистина е така. В действителност съдебните заседатели са склонни да повярват на всяко така наречено вещо лице-дактилоскоп, независимо как изглеждат отпечатъците.

— Малко е смущаващо да чуя, че можеш толкова лесно да натопиш човек и да се измъкнеш безнаказано. Добре, да допуснем, че точно това е станало. Как ще го докажем?

— Лесно. Просто ми прати пресни пръстови отпечатъци на Салазар — такива, които ще си уверен, че са негови. Ако те не съвпадат с двата отпечатъка, които са при мен, значи сме ударили джакпота. Ще знаем, че някой е измамил системата.

Нямаше да е лесно, но Фин щеше да се погрижи това да стане, и то бързо.

— Добре. А сега да предположим, че се е случило друго. Как по друг начин биха могли да натопят Салазар?

— Може да са поставили отпечатъците на Салазар върху пистолета.

— Как точно?

— Взели са предмет с ясни отпечатъци от пръстите на твоя човек — чаша или нещо друго, върху което отпечатъците се съхраняват добре — наложили са лепкава лента върху отпечатъците, отлепили са я и после са я залепили върху новата повърхност — в този случай повърхността на пистолета. Отлепяш лентата и вече разполагаш с подправени доказателства, които са достатъчни да пратиш някого зад решетките.

— Може ли да се установи, че доказателствата са подправени?

— Зависи колко добре е изпълнена процедурата. Понякога по повърхността остават частици от лепилото на лентата. Това не доказва, че отпечатъците са подправени, но поне предизвиква съмнение.

— Точно съмнения ми трябват в момента.

— Недей да възлагаш прекалено големи надежди, Фин. След петнайсет години е малко вероятно, че ще откриеш нещо. Заслужава си да се опита, но аз не бих залагал на това. Можеш ли да се сдобиеш с пистолета?

— Не знам. Защитата по принцип е имала право да се запознае с веществените доказателства по делото по време на процеса, но той вече е осъден. Разполагам само с това, което районният прокурор ми дава. Те едва ли ще се съгласят да ми дадат пистолета лесно.

— Сигурен съм, че няма.

— Ще гледам да измисля нещо. Сещаш ли се за друг начин за подправяне на доказателствата.

— В момента не, но ще помисля.

— Моля те. Ще съм ти много благодарен.

— Не, ще ми платиш. Ако ти работиш безплатно, аз — не.

— Съгласен. Изпрати ми сметката и аз ще се погрижа за нея.

— Това вече е друго нещо. Изпрати ми пресни отпечатъци на Салазар, ако можеш. Ще ги сравня с отпечатъците тук.

— Непременно. И, Смити?

— Да?

— Благодаря ти.

Фин прекара остатъка от сутринта в интернет, четейки за идентифицирането на пръстови отпечатъци. Да ползва услугите на Смити беше добре, но независимото проучване не можеше да се замени с нищо. Освен това Смити възприемаше дактилоскопията като абсолютно точна наука, докато той имаше причини да не споделя мнението му. Описанието на процеса, което му даде експертът, изненада Фин и той нямаше търпение да научи повече за него.

Откритото в интернет го шокира. Той винаги беше смятал, че дактилоскопията е обективна наука: отпечатъците или съвпадаха, или не. Но в действителност това съвпадение по-често беше предмет на субективно мнение, отколкото на факт, и имаше многобройни примери на грешна идентификация от последните години. През 2004 година в Орегон един мъж бил арестуван на основание съвпадение на неговите пръстови отпечатъци с тези, открити по предмети, свързани с терористичните атентати във влаковете в Мадрид, при които загинаха десетки.

Двама специалисти от ФБР потвърдили съвпадение на отпечатъците и мъжът излежал шест седмици в затвора, докато те продължавали разследването. В крайна сметка се установило, че отпечатъците, макар и много сходни, не съвпадали и мъжът бил пуснат на свобода. Очевидната грешка предизвикала няколко съдилища да се усъмнят и да проверят дали заключенията за съвпадение на отпечатъците се базират на достатъчно точни научни данни, за да бъдат допуснати като доказателства по делото. И въпреки че никой съд не забранил тази практика, пълната увереност в тази наука била разклатена.

Фин се беше съсредоточил в проучването си, когато телефонът иззвъня. Той остави Лиса да вдигне.

— Адвокатска кантора на Скот Фин? — Чу я да казва. — Да, тук е, за кого да предам? — Тя погледна към него.