Дэвид Хосп - Невинност

— Дълбока е — отбеляза. — Но не са засегнати вътрешните органи. — Махна ръцете си и Джеферсън леко се отпусна. — Когато се върнат лекарите, вероятно ще ти направят изследвания, но ще се оправиш.

Раненият му се усмихна.

— Благодаря, док. Значи имам късмет, а?

Салазар свали изцапаните с кръв ръкавици и ги хвърли в коша. Потупа Джеферсън по рамото.

— Сега трябва да погледна другия.

Той се обърна, за да отиде при другия пациент, но се спря рязко. Пациентът стоеше право пред него, беше въодушевен и се усмихваше, стиснал в ръката алуминиева тръба, която беше извадил от носилката. Самата носилка продължаваше да е прикована към глезена му и да се влачи след него.

— Здрасти, Док. Не е необходимо. Чувствам се много по-добре.

Мъжът замахна и тръбата се стовари в главата на Салазар.

— А сега какво следва, шефе?

Лиса Кранц беше в добро настроение въпреки факта, че разследването по случая на Салазар не вървеше гладко. Козловски беше прекарал нощта отново при нея и този път дори успяха да поспят няколко часа… след това.

Тя обожаваше неговата простота. Неговата искреност и честност. Обожаваше как той я кара да се чувства защитена. Обожаваше тялото му, което, съдейки по реакцията, беше взаимно. Разликата във възрастта изобщо не я притесняваше. Дори не се беше замисляла за това. В интерес на истината, тя самата се чувстваше доста изтощена и уморена за годините си. Буйните младежки години си казваха своето, макар и външно да не личеше.

— Искам да се срещнеш със свидетелката — отвърна Фин. — Как се казваше тя?

— Мария Санчес ли?

— Същата. Живее в Уест Роксбъри. Според нея, когато Стийл е била нападната, Салазар си е бил вкъщи и е помагал да изродят нейното бебе. Тя казва, че била твърде уплашена да се яви доброволно в полицията, защото пребивавала нелегално в страната. Но в крайна сметка се е омъжила за американец, така че вече няма този проблем. Разбира се, ще се опитат да я объркат и да отхвърлят показанията й, но въпреки това ще трябва да я накараме да ги изложи писмено и да се подпише под тях. Така ще имаме решение на този проблем.

— Днес ще го направя.

— Добре. — Фин прегледа графика си. — Днес ще проведем телефонен разговор с Били Смит. Той е получил вчера всичките материали за пръстовите отпечатъци, така че днес се надявам да ни даде предварителен анализ.

Тя го погледна в лицето. Под очите му имаше тъмни кръгове.

— Кога за последно си спал?

— От сън спомени няма.

— Кога за последно си говорил с жената-чудо във Вашингтон?

Той я изгледа недоволно.

— Ако обичаш да не се бъркаш в чужди работи.

— Искам само да кажа, че се тревожа. Влагаш цялото си сърце в това дело и не мога да разбера защо. Губиш перспектива върху нещата, а това е опасно. Да допуснем, че Салазар е невинен…

— Невинен е.

— Добре де. Да допуснем, че са му се случили много гадни неща, но вината не е твоя.

— А Добсън? Предполагам и за него вината не е моя.

— Адски си прав, не е. — Лиса го изгледа строго. — Добсън беше възрастен човек и сам взимаше решения. Също както и ти. Можеш да се самобичуваш за това убийство колкото искаш, но ти нямаш абсолютно никаква вина. Трябва да погледнеш ситуацията реално. Салазар е твой клиент, не твоето семейство.

— Моите клиенти са моето семейство.

— Това е адски жалко и патетично, шефе.

— Извинете, познаваме ли се? — Той протегна ръка за поздрав. — Скот Фин, адвокат. Изкарвам си хляба с патос.

Тя поклати глава.

— Можеш да си печелиш парите, където искаш. Но това не означава, че трябва да живееш така.

— С тази нагласа от теб ще излезе посредствен адвокат.

— Това са глупости и ти го знаеш.

Той отдръпна ръката си и се обърна с гръб. Когато отново се обърна към нея, тя видя решителността в очите му.

— Винсенте Салазар е мой клиент. Той е невинен и не по негово желание е трябвало да изтърпи петнайсет години в затвора. Няма да го оставя да умре там.

Салазар видя как алуминиевият прът проблесна в ръката на Уомак и после се устреми към него. Нямаше време да се спаси, но успя да отклони удара. Металният прът го уцели отстрани на главата и разцепи кожата му, рукна кръв, но ударът не беше достатъчно силен, за да изпадне в несвяст.

Той се олюля назад и падна върху Джеферсън, който изохка от болка. Салазар погледна нагоре и видя, че Уомак върви към него, оголил жълтите си зъби в израз на извратено удоволствие. За миг реши, че Уомак иска да доубие Джеферсън и той самият е само пречка по пътя към целта му, но маниакът гледаше право към Салазар.