Дэвид Хосп - Невинност

— Ще ни трябват две носилки тук — каза Галоуей на единия от гладиаторите. Мъжът кимна и се обади по радиостанцията си.

Галоуей коленичи между двамата пострадали. От корема на Джеферсън течеше обилно кръв и се събираше на локва под него. Уомак продължаваше безпомощно да гледа осакатените си ръце и дишаше дълбоко. Той ги огледа.

— Е, господа, изглежда ще ви пратят в лазарета. Радвайте се на курорта, педалчета мои, защото ви гарантирам, че следващото ви място ще е в дупката. И ще останете там, докато не забравите как се казвате.

Винсенте Салазар беше сам в лазарета, когато прозвуча сигналът за безредици. Той въздъхна и отиде до един от шкафовете, за да приготви медикаменти за евентуалните травми. Погледна часовника и по челото му изби пот. Беше само осем часът и доктор Роланд със сигурност едва започваше втория си сет седмична игра на скуош. Всяка сряда Салазар идваше рано в лазарета, за да се грижи за пациентите, докато доктор Роланд почиваше от стреса и напрежението на работата си. Колкото и необичайно да беше, но медицинският персонал беше спокоен, когато дежуреше Салазар. Ако се наложеше, салвадорецът щеше да накара пазачите да се обадят на Роланд, който щеше да пристигне до петнайсет минути. До тогава Салазар беше способен и сам да удържи фронта.

Вратата на лазарета се отвори и вътре вкараха на носилки двама мъже. Единият беше придружаван от член на групата за борба с безредиците, а другият — от полицай Галоуей. Салазар познаваше достатъчно добре Галоуей и беше наясно с неговата психопатологична жестокост. Той беше не по-малко опасен от затворниците.

Салазар отиде до мивката и си изми ръцете. Взе кърпа и се насочи към двамата пациенти.

— Какво се случи? — попита.

— Този тук — отвърна Галоуей и посочи към белия, който лежеше на носилката, която той докара. — Наръга ето този.

Салазар изгледа двамата мъже. Изглежда, прободната рана на по-едрия мъж се нуждаеше от по-спешна помощ. Пациентът обаче беше стабилен и нямаше опасност за живота му. Другият като че изпитваше по-силни болки.

— А с него какво е станало? — попита Салазар и посочи Уомак.

— Трябваше да го укротя — отвърна Галоуей. — Имаше нож. Счупих му ръцете.

— И двете ли?

Надзирателят изгледа предизвикателно Салазар, без да отговори. Салвадорецът беше достатъчно умен да не пита повече.

— Добре. Закарай го ето там. — Салазар посочи една кушетка в другия край на стаята. — Първо ще спра кървенето от прободната рана, после ще го погледна.

Закара пострадалия с раната до другия край на помещението. Извади ножица и сряза оранжевата риза на мъжа. Нагласи лампата отгоре към раната, сложи си ръкавици и взе марли да почисти кръвта. Беше се концентрирал върху пациента, когато долови някакво движение наблизо.

— По дяволите! Не! Махай се! — изкрещя другият пациент.

Салазар бързо отиде там и погледна зад завесата.

— Какво става тук? — попита.

— Приковавам го с белезници към леглото — отвърна Галоуей.

— Майната ти! Боли! — викаше затворникът.

Салазар, с кръвта на Джеферсън по ръкавиците, се наведе да погледне ръцете на пострадалия. По местата, където беше ударен, имаше пурпурни кръвонасядания. Нямаше признаци за изкълчвания, но предвид силната болка най-вероятно раменните кости бяха счупени.

— Прикови му глезените — каза Салазар.

— Гледай си работата — отговори Галоуей.

— Полицай — опита се да го убеди Салазар. — Според теб ще може ли да отиде той далеч?

Галоуей първо реагира гневно. После се усмихна налудничаво.

— Добре — каза. — Щом го искаш, твой е. — Сложи верига на глезените на пациента и го прикова към долната част на носилката. После погледна към другия пазач, който стоеше до вратата на лазарета. — Хайде, Дан, да отидем да пием кафе. — А на Салазар каза: — Сега оставаш сам, задник.

Пазачите напуснаха лазарета и Салазар чу как вратата се заключи след тях. Беше доволен, че Галоуей си е тръгнал. Човек не можеше да предугади на какво е способен този луд с пациентите. Салазар погледна към мъжа на носилката.

— Трябва да спра кървенето на мъжа, когото си наръгал — каза. — После ще се върна и ще погледна ръцете ти.

Уомак кимна.

— Благодаря.

Салазар се върна при първия си пациент и продължи да почиства раната. Натисна с пръсти корема и разтвори раната.

— Малко ще заболи — каза. — Бих ти сложил болкоуспокояващи, но не ми дават ключа от шкафа.

Джеферсън изръмжа от болка и стисна зъби. Салазар се наведе да огледа по-добре, с пръсти опипа плътта на ярката светлина.