Дэвид Хосп - Невинност

Тя беше гола и светлината от камината танцуваше върху гладката й смугла кожа. Той огледа тялото й, преди да отговори:

— Не знам, отдавна не съм бил в библиотека. Но ако приличаш, трябва да си извадя карта за там.

— Знам само, че не съм се съгласявала да работя в пълна тишина. Та какво, по дяволите, стана днес?

— Питаш ме какво е станало, след като се опитаха да убият клиента на Фин и след като разбрахме, че отпечатъците върху пистолета, с който е била простреляна Мади Стийл, са на Салазар и след като изгубихме нашия свидетел?

— Да, именно. След това.

Той я погали по ключицата.

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо.

— Как, по дяволите, не се е случило нищо?

Той се засмя:

— Шегуваш ли се? Деветдесет и девет процента от работата по разследването е да седиш и да чакаш, да наблюдаваш, докато нищо не се случва.

— И как работи тази тактика при случай като този, при който имате само една седмица до следващото съдебно заседание?

— Не много добре. Но не ти остава друго, освен да работиш върху случая, да си търпелив и да се стремиш да запазиш разума си.

— Не съм сигурна, че Фин успява с последното. — Докато огънят в камината пукаше, тя се запита какво ли в действителност си мисли той сега, но знаеше, че е по-добре да не напира с въпросите. Той не беше от хората, които обичаха да го разпитват. — Тревожа се за него — добави накрая.

— За Фин ли?

— Да, за Фин.

— Защо?

— Направо е полудял по този случай. Само за него мисли и не е добре за здравето му. Ще пострада.

— Може и така да е — отвърна Козловски. — Но той е боец. По-корав и издръжлив, отколкото си мислиш. Накрая ще излезе от битката цял и невредим.

— Не знам. Доста е задълбал. Ако нещата се развият неблагоприятно, ти трябва да си до него. Той има нужда от теб, не виждаш ли?

— Аз съм с него и той го знае.

— Нямам предвид само да работиш заедно с него по случая. Трябва да си до него, ако всичко пропадне. Трябва да му кажеш, че го чувстваш близък и че ти пука за него.

Козловски се изсмя:

— Мъжете не си говорят така.

— Не ли?

— Не.

— Защо?

— Защото сме мъже.

— Е, и?

— Просто не си говорим така. Ако искам друг мъж да разбере как се чувствам, го черпя едно питие.

— И пиенето показва, че го чувстваш близък? — изненада се тя.

— Ако е хубаво пиене, да.

— Вие, мъжете сте ненормални.

— И това е ново за теб ли?

Тя се обърна и легна върху него, после плъзна крака си по бедрата му. Погледна го, очите им се срещнаха. Тя прокара длан по рамото му и нагоре по врата му, очертавайки лицето му подобно на сляп човек. Докосна дългия белег на лицето му и почувства как той леко се напрегна. Изкуши се да го попита, но не го стори. Той щеше да й каже, ако наистина го искаше.

Усмихна му се и игриво го щипна по зърното.

— Значи, щом питието означава, че обичаш някого, как така още не си ме черпил едно тази вечер?

Той обхвана бедрата й и я придърпа към себе си.

— Знам по-добър начин как да ти покажа чувствата си — отвърна й той и също се усмихна.

Фин седеше на бюрото си и се беше съсредоточил в двата списъка, направени от него преди дни. Срещу всяка от задачите от втория списък имаше отметка, но въпреки това никой от въпросите в първия не беше получил отговор. От едната страна на бюрото беше натрупана купчина папки, в които се съдържаше всичко, което имаше по делото на Салазар. Беше прегледал всички три пъти. Беше прекарал часове в интернет, проучвайки процедурите по снемане на отпечатъци, ДНК анализи, плюсовете и минусите на свидетелските показания. И нищо от това не му помогна. Нищо не съвпадаше.

Той се облегна назад и се вгледа в телефона. Може би не трябваше, но имаше нужда да говори с някого. Вдигна слушалката и набра номера на офиса на Линда Флахърти във Вашингтон. Но затвори, преди телефонът от другата страна да е иззвънял, и зарови лицето си в дланите.

„Лоша идея“ — каза си.

В моменти като този най-много чувстваше липсата й. И преди беше имал приятели — добри приятели — но в живота му беше липсвал човек, с когото така открито да може да споделя мислите си. Той не се доверяваше лесно на хората, но тя беше успяла да преодолее всичките му защити. Откакто се помнеше, тя беше първият човек, когото беше допуснал толкова близо до себе си.

Навярно беше неизбежно. Когато се запознаха, тя беше полицейски детектив и двамата с Козловски разследваха убийството на колежката на Фин в старата му кантора. В един етап Фин беше главен заподозрян и макар че повечето улики сочеха към него, тя не повярва във вината му. В замяна Фин спаси живота й, връзката между двамата беше скрепена толкова здраво и той си мислеше, че никога няма да се разпадне.