Дэвид Хосп - Невинност

— За всеки случай. — Лекарят наметна палтото си върху Фин, а върху него — сакото и палтото на Фин. После извади мобилен телефон.

— Ще повикам линейка. Вие не мърдайте от тук.

Фин се надигна леко.

— Няма да лежа на улицата, докато чакам линейка, докторе. Ще се оправя.

— Не, останете тук — отвърна със спокоен, но твърд тон Мигел. — Сега ще повикам „Спешна помощ“.

И точно тогава в далечината се чуха сирени.

— Изглежда, някой ви е изпреварил — каза Фин.

Мигел се вслуша в сирените, за да е сигурен, че се приближават.

— Изглежда, днес късметът ви работи.

— Малко е да се каже. Откъде дойдохте?

Мигел му се усмихна.

— Брат ми. Накара ме да му обещая да ви държа под око.

Фин зарея поглед в празното пространство.

— Трябва да му благодаря. — Слухът му като че отслабна, а гласът му звучеше някак отдалечено от него.

— Не се унасяйте, господин Фин. Губите кръв, но ще се оправите, ако не се унесете. Ако нещо се случи с вас, аз ще трябва да отговарям пред Винсенте. Изобщо не ми се иска да го разочаровам.

— Така е. — Фин отново се загледа към вътрешността на алеята. Кимна натам. — Къде отиде той?

Мигел погледна през рамо.

— Алеята се раздвоява и излиза на две различни улици. Избяга.

— Мисля, че го ранихте — каза Фин, леко заваляйки думите. — Той извика и го видях да се олюлява.

— И аз така мисля, но явно не е било тежко. Изобщо не го забави.

Сирените изведнъж се озоваха някъде много близо и след малко две полицейски коли спряха в началото на алеята. Синьо-червените светлини зашариха по тухлените стени и се отразяваха в малките снежинки, които продължаваха да се сипят върху града. Сцената напомни на Фин на карнавала в Ревъри, на който ходеше всяко лято като малък: див, вълнуващ и омайващ, но в същото време някакси опасен и странно перверзен.

— Те ще имат доста въпроси — каза и кимна към патрулните коли.

— Добре, че имате доста отговори — отвърна Мигел.

— Не знам дали ще задават същите въпроси, отговорите на които имам. Изглежда, брат ви не е много популярен сред полицаите. И аз май също се превърнах в обществен враг номер едно, щом започнах да работя върху неговото дело.

Другият мъж се усмихна отново.

— Знаете ли какво най-много ми харесва в тази страна? Дори корумпираните се правят на честни и почтени, когато им се налага. В Салвадор полицаите просто ще останат безучастно настрана и ще те оставят да ти изтече кръвта до смърт. — Той погледна към полицаите, които слязоха от колата и тръгнаха по алеята. — Тези обаче може да не те харесват, но ще ти помогнат. Поне на първо време. Трябва да се притесняваме за утрешния ден, когато слънцето изгрее. Но първо нека изкараме нощта.

Фин се помъчи да държи очите си отворени. Когато вдигна поглед, приликата между Мигел Салазар и брат му отново го порази. Само възрастта и обстоятелствата разграничаваха двамата братя. Разликата във възрастта им беше вероятно по-малко от десет години, но изглеждаше като двайсет. Може би повече. Затворът неимоверно състарява човек, каза си Фин. През ума му набързо преминаха сцени от нещастното му детство и той изведнъж осъзна какъв късмет е имал.

Подпря се на лакът и извади от джоба си мобилния си телефон. Не се налагаше да проверява кой го е търсил — той вече знаеше. Знаеше още в момента, в който телефонът звънна и стресна мъжа, опитал се да го убие. И навярно му спаси живота. Натисна бутона за набиране.

— На кого се обаждате? — попита го Салазар.

Фин му се усмихна немощно, докато държеше телефона долепен до ухото си. И с тракащи зъби отвърна:

— На моите приятели.

Фин седеше в леглото в спешното отделение на Масачузетс Дженерал Хоспитал и с интерес гледаше как Мигел Салазар превързва раната на ръката му. Беше заинтригуван от него, от брата на клиента му — този младеж, който се беше преборил със съдбата и беше станал прочут хирург. Когато за първи път го срещна, той беше впечатлен, но не чак толкова. Очевидно беше, че персоналът на безплатната клиника в Източен Бостън го боготвори, но това не означаваше нищо за Фин. Онези, които работеха там, бяха кръстоносци, а кръстоносците винаги почитат своя месия.

Но през последните няколко часа видя Мигел в действие и беше ясно, че човекът далеч не е обикновена личност. Когато полицията пристигна в алеята, Мигел пое контрола върху ситуацията и започна да раздава заповеди, сякаш той командваше. Полицаите искаха подробно да разпитат адвоката, но Мигел се намеси с медицинския си авторитет и настоя Фин незабавно да бъде закаран в болница за оказване на лекарска помощ. Полицаите се възпротивиха, но лекарят им каза, че ако попречат на лечението на Фин, той лично ще се погрижи срещу тях да бъдат повдигнати дисциплинарни обвинения и ще ги държи лично отговорни, ако настъпят усложнения в здравословното състояние на ранения, причинени от каквото и да е забавяне. Фин нямаше нищо против. Едно от ченгетата, дошли с патрулките, подметна, че знае по кое дело работи Фин и че се опитва да изкара на свобода нападателя на Мадлин Стийл. Адвокатът веднага разбра, че на полицаите им липсваше ентусиазъм и не бързаха много да заловят неизвестния с мачетето, който го беше нападнал в алеята.