Дэвид Хосп - Невинност

— Къде са ми парите? — попита тя със спокоен, но решителен тон.

— Тя поиска да те види — каза Козловски. — Опитах се да й обясня, но…

Фин се обърна смутено към Добсън:

— Марк, запознай се с Абигейл Прудет. А това е Том Козловски, частен детектив. С него работим по повечето от поверените ми случаи. Абигейл, това е Марк Добсън, адвокат от фирмата, в която работех преди.

Фин си мислеше, че едно официално запознанство ще накара Абигейл да смекчи тона си, но грешеше.

— Къде са ми парите? — попита отново.

Фин я хвана за лакътя.

— Детектив Козловски не ви ли обясни как стоят нещата?

Добсън се покашля.

— Може би трябва да ви оставя насаме за минута — предложи. — Не бих искал да участвам в…

Абигейл Прудет го изгледа остро.

— Аз никога не лъжа, господине — каза на изненадания Добсън. — Но за истината искам да ми се плати..

— Върни се в хотела, Абигейл — отвърна Фин. — Радвай се на вечерта. Хапни в някой добър ресторант, изгледай някое интересно предаване по телевизията. А утре ела в кантората ми и донеси документи за направените от теб разходи. Без документи по закон не мога да ти платя нито цент. Но ще ти възстановя личните разходи, както и ще ти платя хонорар за явяването в съдебната зала. — Той погледна към Добсън. — Нали не искаме някой да си помисли, че вършим нещо нередно?

Прудет се намръщи още повече.

— По-добре не се ебавай с мен — тихо произнесе.

— Явно тази реплика е на мода напоследък — отвърна Фин. — А и това, което предлагаш, е законно само в Невада. — Той кимна на Козловски и детективът я хвана под ръка и я придружи до асансьора. Вратите на асансьора се отвориха и тя влезе в кабината, като преди вратите да се затворят, се обърна към Фин:

— До утре.

— Не бих го пропуснал за нищо на света — отвърна той.

Очите на Абигейл не се откъсваха от Фин, докато не се затвориха вратите. Сега беше ред на Фин да се покашля.

— Както можа да се убедиш, след като напуснах кантората, работата ми стана много по-колоритна — каза на Добсън. — Та значи искаш от мен да ти помогна с делото?

— Да. — Добсън кимна и го погледна със смесица от завист и известно отвращение. — Да, мисля, че вие сте точно адвокатът, който ми трябва.

— Той се казва Винсенте Салазар.

Добсън извади папка от куфарчето си и я сложи на масата пред Фин. Бяха се преместили в една от стаите, предназначени за срещи на адвокати с техните клиенти. Обстановката беше семпла, с тъмнозелени стени, здрави дървени столове и също толкова солидна маса с ламиниран плот. Интериорът само засилваше още повече стреса и унижението, на които бяха подлагани онези, попаднали в ръцете на правосъдието, Фин, седнал до Козловски и срещу Добсън, разлисти папката.

— Може би си спомняте случая — продължи Добсън. — По него много се шумя в началото на деветдесетте години. Салазар е нелегален имигрант от Салвадор, част от имигрантската вълна, изсипала се от тази страна през последните години на гражданската им война. Значителна по брой и компактност маса салвадорци се засели в граничния район между Дорчестър и Роксбъри. През 1992 година беше създаден оперативен щаб, който да изкорени нелегалната имиграция в този район, формира се съвместна група между силите на бостънската полиция и Имиграционната служба. Салазар също беше в списъка за депортиране.

— Помня — кимна Фин. — Той не застреля ли полицай? Полицайка?

— В такова престъпление го обвиниха. Бил се опитал да я изнасили и после я застрелял със собствения й пистолет. Полицайката се казваше Мадлин Стийл. Тя беше част от съвместната група в полицейския участък на Роксбъри и на нея беше възложено да пипне Салазар. Това беше изтъкнато като мотив за убийството по време на съдебния процес. Тя го идентифицирала, а после по оръжието й открили негови отпечатъци. С тези доказателства го прибраха на топло. Осъдиха го на петдесет години лишаване от свобода, без никакво право на помилване или намаляване на присъдата.

Фин се обърна към Козловски:

— Ти по едно време не работеше ли също в участъка на Роксбъри? — Козловски кимна, но запази каменно изражение. — Познаваше ли Стийл? — Той отново кимна. Фин се обърна отново към Добсън: — Звучи ми като доста ясен казус. Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че много от останалите доказателства не отговарят. Салазар имаше солидно алиби. Освен това друг свидетел беше видял убиецът да бяга от местопрестъплението и свидетелства, че убиецът не е Салазар.