Дэвид Хосп - Невинност

— Възразявам, ваша чест. Това не е отговор. Моля да не се записва в протокола.

— Изтрийте въпроса от протокола — отвърна Мейкомър, чието внимание беше изцяло насочено към Абигейл Прудет.

— Нямам други въпроси. — Дюмондс си седна на мястото.

— Вие? — обърна се с надежда съдията към Фин.

— Нямам въпроси, ваша чест — отвърна той.

Абигейл вече си беше изпълнила предназначението.

Тя стана, заобиколи свидетелската банка и зае място в средата на залата. Мейкомър я загледа и след това се обърна към адвокатите:

— Имате ли други свидетели?

— Това бяха всичките ни свидетели, ваша чест — отвърна Фин.

Дюмондс само поклати глава.

— Много добре. Господин Фин, вие направихте искане предбрачният договор да бъде изключен от доказателствата. Бихте ли се аргументирали?

— Разбира се, ваша чест. — Той стана от мястото си. — Не искам да ви отнемам много време. Предбрачният договор е ясен: той ще се смята за нищожен в случай, че господин Слокъм преспи с лице, различно от госпожа Слокъм. Той го е сторил. Следователно договорът не следва да се приема като годно доказателство, а госпожа Слокъм има право на половината от съпружеската имуществена общност и издръжка, която да е достатъчна да й позволи да продължи да води досегашния си начин на живот. По наши изчисления това прави единайсет милиона долара от общото имущество и месечна издръжка в размер на двайсет хиляди долара.

Мейкомър погледна към Дюмондс:

— Предполагам, че възразявате срещу подобни искания?

— Възразяваме, ваша чест. Съпрузите Слокъм са разделени от повече от шест месеца. Дори и да кредитирате свидетелските показания на госпожа Прудет, въпросната среща се е състояла четири месеца след раздялата. В договора няма текст, според който клаузата за вярност се прилага и след като е започнало производството за развод. Договорът си остава в сила и според него госпожа Слокъм има право да получи само имуществото, с което тя е допринесла по време на брака, в това число и издръжка от две хиляди долара месечно, както е уговорено в договора.

— Извинете ме, ваша чест — намеси се Фин. — Може ли? В договора ясно пише, че той ще бъде нищожен, ако господин Слокъм преспи с друга, „докато трае бракът им“. Както добре ви е известно, официално двамата са женени към днешна дата. Дали въпросната среща в Невада е станала преди два месеца или преди два часа няма никакво значение, защото и в двата случая договорът се разваля. Ако има някакви съмнения по този повод, ще ви напомня какво каза господин Слокъм: че той изрично е накарал адвокатите му да съставят и прегледат договора изцяло в негов интерес, така че за в бъдеще да не може да има никакви неясноти и недоразумения. Те губят, ваша чест. И в двата случая губят.

— Ваша чест, това е абсурдно! — избухна Дюмондс. — Нали не мислите, че договорът специално е…

— Стига! — извика Мейкомър. — Достатъчно ви слушах. — Той погледна към двамата адвокати с чувство на отвращение и досада. — Ето какво ще направим. Ще се консултирам и ще се произнеса с решение след няколко седмици. В това време, господин Дюмондс, ако другата страна предложи вариант на споразумение, препоръчвам на клиента ви сериозно да го обмисли. Много е вероятно решението ми изобщо да не ви се понрави.

— Ваша чест, не можете…

— Напротив, мога, господин Дюмондс. Помислете си. Всяко разумно предложение за споразумение. — Мейкомър закри лицето си с длани и поклати глава. После удари с чукчето по масата. — Съдът се оттегля.

Фин излезе от залата през вратата в дъното и поведе клиентката си към асансьорите. Вече почти бившата госпожа Слокъм сияеше.

— Благодаря ви — каза тя и го целуна по устата, щом двамата влязоха в кабината на асансьора. Червилото й имаше вкус на ягода.

— Рано е да ми благодарите — отвърна той и погледна в очите клиентката си, когато вратите на асансьора се затвориха. „Имаме да извървим още доста дълъг път“ — каза си.

Мегън Слокъм съвсем не беше невинната жертва, за каквато умело се представяше в съдебната зала. Той го съзнаваше. Най-вероятно тя беше изпразнила банковите сметки на Слокъм, съдейки по това, което й беше дал при женитбата. Освен това Фин не желаеше да повдига чаршафите в спалнята й и да се рови в интимния й живот, защото се боеше от това, което можеше да открие. Госпожата обаче беше напълно в правото си да поиска от съда развод и Фин не можеше да си позволи лукса да остане безучастен. А пък и Слокъм не се беше оженил за два пъти по-млада от него сексбомба заради нейния интелект или пък богата душевност. Когато и от двете страни на съдебната зала на показ излезе мръсотията, Фин остана удовлетворен.