Дэвид Хосп - Невинност

— Проститутка сте — поправи я Фин.

— Предпочитам да ме наричат компаньонка. — Тя се намръщи към адвоката. — Но е вярно.

Дюмондс, който беше пуснат от клиента си, моментално стана.

— Ваша чест, надявам се господин Фин да задава на дамата въпроси, които биха могли да я уличат в престъпление. Тя има права, колкото и на господин Фин да не му се иска да се съобразява с тях.

— И през ум не би ми минало, ваша чест — отвърна Фин. — Мога ли да продължа?

Мейкомър се беше привел и едва не му потекоха лигите при вида на младата красавица. Дали не се опитваше да надникне в деколтето й?

— Моля ви — подкани съдията Фин.

— Госпожо Прудет, къде работите?

— Работя в „Силвестър Катхаус“ в Паръмп, Невада.

— Проституцията легализирана ли е в Невада?

— Легализирана е в единайсет общини. Работя само в лицензирани публични домове и всяка седмица се изследвам за предавани по полов път болести. Досега не са ми откривали. Чиста съм като сълза.

— Благодаря ви. — Фин се обърна към Дюмондс и повдигна въпросително вежди, да не би дребничкият му колега да направи възражение. Дюмондс седеше на мястото си, а клиентът му отново го сграбчи.

Фин се обърна отново Абигейл Прудет:

— Познавате ли човек на име Слокъм? Този човек на отсрещната банка? — Посочи към Слокъм.

— Познавам го.

— Бихте ли разказали на съда при какви обстоятелства се запознахте с него?

Тя кимна.

— Дойде в „Силвестърс“. Беше преди няколко месеца. Дойде да търси забавления и ме заведе в една от стаите. Там имахме сексуални взаимоотношения. — Фин потръпна, докато Абигейл Прудет говореше. Тя произнасяше думите с пресилена яснота и официалност, опитвайки се неуспешно да демонстрира класа и образование. Думите се нижеха механично — „сексу-ауни взъиму-утношения“ — и едва ли щяха да спечелят за каузата съдебен заседател. Пред Мейкомър обаче щеше да мине, тъй като той беше съсредоточен единствено върху гърдите на жената, които се повдигаха леко в тон с нейното говорене. Едва ли я слушаше. Но ако се стигнеше до открито заседание със съдебни заседатели, Фин трябваше да поработи с нея.

— Госпожо Прудет, само за да изясним, вие сте правили секс с много мъже за пари, нали?

— Да, така е. — Тя зае отбранителна поза.

— С какво запомнихте господин Слокъм?

— Той беше специален клиент, а специалните клиенти се помнят лесно, защото плащат повече.

— „Специален клиент“? Какво означава това.

— Имаше необичайни желания.

— Бихте ли конкретизирали какво имате предвид под „необичайни“? — На Фин му се стори, че съдия „Развихрен диригент“ всеки момент ще падне от катедрата.

— Амии, необичайни. Някои от момичетата ги наричат „перверзни“, но аз не ги съдя толкова строго. Искаше да го завържа, после ме накара да си сложа вибратор и после да направя…

— Възразявам! — Дюмондс сякаш щеше да експлодира всеки момент. — Това е възмутително! Ваша чест, относими ли са…

Фин се намеси и го прекъсна:

— Абсолютно справедливо, ваша чест. Нямам никакъв интерес да предизвиквам смут в момента. Ще перифразирам въпроса си. Госпожо Прудет, вярно ли ще е да се каже, че отношенията ви с господин Слокъм са били достатъчно необичайни, че да оставят у вас незабравими впечатления? Сигурна ли сте, че човекът в залата е този, когото сте срещнали в „Катхаус“?

Тя продължително изгледа Слокъм и отвърна:

— Да, напълно.

— Нямам повече въпроси, ваша чест — каза Фин и си седна на мястото. — Ред е на вашия свидетел — каза той на Дюмондс, докато минаваше покрай него. Не можеше да се сдържи да не го подразни. Дюмондс обаче изобщо не забеляза, защото беше зает да слуша това, което клиентът му говореше.

— Господин Дюмондс — обърна се след малко Мейкомър към него, — имате ли въпроси?

Дюмондс вдигна глава.

— Да, ваша чест. Секунда. — Той продължи да слуша клиента си още миг-два и накрая се изправи. — Госпожо Прудет, имам само няколко въпроса към вас. Съгласно вашите показания твърдяната от вас среща е станала преди няколко месеца, така ли?

— Така.

— Може ли да се конкретизирате?

— Не, но съм убедена, че е платил с кредитна карта, така че вероятно може да се направи разпечатка.

— Няма да се наложи — бързо отвърна адвокатът и се изчерви. — Мъжът, с когото бяхте… ако допуснем, че действително е бил господин Слокъм — каза ли ви, че от доста време живее разделен със съпругата си?

— Не помня да е говорил много. Беше доста делови, искаше да не си губим много времето. Изглежда го беше правил и преди.