Дэвид Хосп - Невинност

Фин кимна.

— Ваша чест, имам само още един въпрос. — Той вдигна и показа някакъв документ. — Ако позволите да се приближа… — Съдията кимна и Фин отиде до мястото на свидетелите. — Този документ е обозначен и идентифициран като предбрачния договор, който сте накарали жена ви да подпише. На втора страница, член тринайсет гласи, че договорът ще се смята за нищожен, ако по време на брака ви имате сексуална връзка с друго лице, различно от съпругата ви. — Той замълча за момент, остави присъстващите да асимилират уводната му реплика и в залата да се натрупа известно напрежение, след което продължи: — Имахте ли такава връзка по време на брака?

Зачервеното лице на Слокъм стана пурпурно.

— Много моля да си имаме уважението!

— Извинете, въпросът ми неясен ли беше? — Адвокатът отново тръгна към свидетелската банка и се спря само на метър и нещо от Слокъм. — Имахте ли сексуални отношения с друг освен със съпругата си по време на брака?

Слокъм се изпъна целият, сякаш ей сега щеше да скочи върху Фин.

— Не — накрая отговори, губейки и последните капки самообладание. — Не, не съм имал такава връзка.

Фин му се усмихна като на стар приятел след края на крайно оспорвана игра на шах.

— Благодаря ви, господин Слокъм. Аз бях дотук.

В дъното на залата старецът с вестника тихичко се изсмя.

— Това беше вкарването в капана — прошепна той на Добсън. — Скоро ще последва финалният удар.

Съдията погледна към адвоката на Слокъм, дребен мъж с тънък нос и с кокалести рамене, които сякаш щяха да скъсат сакото му.

— Господин Дюмондс, имате ли въпроси?

— Нямам, ваша чест.

— Вие, господин Фин?

— Да, ваша чест. Един последен свидетел. Искаме да призовем Абигейл Прудет.

Скот Фин обожаваше да създава драма в съдебната зала. Дори и сега, без да има съдебни заседатели, той знаеше как да задържи вниманието на съдията. Налагаше му да се изявява отчасти и като шоумен. Това беше едно от нещата, които го отличаваха от другите адвокати. То го правеше един от най-успешните съдебни адвокати в Бостън — способността му да привлича вниманието на публиката и да поддържа интереса й. Често обясняваше на клиентите си: „Един спор не може да е истински, ако хората не желаят да слушат.“ Това беше и една от причините той да предпочита самостоятелната практика пред работата в големи кантори. Така той имаше възможност да води сам битките си и да разчита изцяло на собствените си качества. Беше работил няколко години в уважаваната и лъскава кантора „Хауъри, Блек и Лонгботъм“ и там беше придобил безценен опит. Можеше да остане, ако беше поискал, но беше решил да поеме риска. Понякога, когато изпадаше в периоди на „суша“ и се налагаше да си изкарва хляба от дребни дела за разпространение на наркотици, средни телесни повреди или дела за изплащане на обезщетения за нанесени вреди, той се питаше дали е постъпил правилно, като се е отказал да бъде съдружник в предишната си кантора. Досега щеше да печели над половин милион годишно, да живее без финансови проблеми. А вместо това беше избрал работа, с която едва свързваше двата края.

Но пък работата, която вършеше в „Хауъри“, го задушаваше с монотонността си и не можеше да му даде емоцията и драмата, които постоянно получаваше благодарение на самостоятелната си практика. Като драмата, която се надяваше да разкрие сега.

Вратите в дъното на залата се разтвориха и Абигейл Прудет беше въведена вътре от Том Козловски. Двамата представляваха странна двойка. Тя беше млада и красива, със скъп марков костюм и предизвикателна походка, която накара дори съдия Мейкомър да се надигне в креслото си. Козловски наближаваше петдесетте и носеше стар и избелял костюм. Въпреки това изглеждаше страховито и внушаваше респект с широките си рамене, атлетичното си тяло и белега по цялата дължина на дясната страна на лицето му. Щом доближиха предната част на залата, той остана назад и само Прудет продължи към свидетелската банка.

Когато мина покрай него, Слокъм наведе глава. После се обърна към Дюмондс и го сграбчи за реверите, след което му прошепна нещо в ухото.

Прудет стигна до мястото на свидетелите и се закле да казва истината.

— Бихте ли казали името си за протокола? — обърна се към нея Фин.

— Абигейл Сюелън Прудет — отвърна тя със сексапилен югозападен провлачен акцент.

— Госпожо Прудет, бихте ли казали на присъстващите какво работите?

Тя скръсти крака.

— Персонална компаньонка съм.