Дэвид Хосп - Невинност

— Господин Фин!

Той се обърна и видя спретнато облечен мъж, който забързано вървеше към него. Изглеждаше седем-осемгодини по-млад от Фин — на двайсет и пет-трийсетина години — а лицето му се стори познато на адвоката. Но не можеше да се сети нито за името му, нито при какви обстоятелства се беше запознал с него.

— Скот Фин? — заговори го непознатият. — Аз съм Марк Добсън. — Адвокатът кимна и мълчаливо протегна ръка за поздрав. — От „Хауъри и Блек“ съм. Работя в отдела за наказателни производства. Не сме работили заедно, но когато вие напуснахте, аз едва бях направил три години във фирмата.

— Ама, разбира се — Фин се престори, че си припомни. — Мисля, че сме се срещали и преди.

Другият мъж кимна.

— Веднъж на едно вечерно парти на кантората. Хубаво е да те запомнят.

— Е, обикновено на тези събирания се лееха солидни количества алкохол — отвърна Фин. Младият му колега кимна отново мълчаливо и той се почувства неловко. — Какво ви води насам? Щом сте били трета година, когато напуснах, сега трябва да сте пета година. Не сте ли все още твърде млад, за да ви пускат без надзора на някой от партньорите в кантората? — Думите бяха изречени съзнателно. Фин искаше да намекне за липсата на отговорност у младите адвокати и прекалената свобода, която им се даваше в големите кантори. По изражението на Добсън разбра, че е уцелил болното място.

— Занимавам се с един казус безвъзмездно — беше лаконичният отговор на Добсън. — Имате ли минута да поговорим?

Преди Фин да отговори, се показаха Слокъм и адвокатът му. Слокъм видя Фин и се насочи право към него, подобно на тежък товарен кон, чул звука на звънеца. Дюмондс понечи да спре клиента си, но разликата в ръста и размерите на двамата беше толкова драстична, че жестът му не изигра никаква роля.

— Знаеш ли с кого си имаш работа, бе! — извика Слокъм в лицето на Фин.

Адвокатът запази спокойствие. Беше свикнал да се разправя с ядосани клиенти — както тези, които представляваше, така и опонентите му.

— Да. Ти си Бетонната глава, нали?

— Имаш ли представа кои са ми приятели? — въпросът прозвуча като заплаха.

Фин се обърна към Дюмондс:

— Колега, бихте ли обяснили на клиента си, че не е редно да разговарям с него? Също така му напомнете за последното ни предложение да уредим спора в замяна на осем милиона долара. Ще чакаме отговора ви.

— Нахален глупак! — изкрещя Слокъм. — Искаш шибан отговор, така ли? Ще ти завра моя отговор в задника, и то още сега!

Дюмондс задърпа клиента си назад.

— Сал — говореше му той, — това няма да помогне. Остави ме аз да се оправя.

— Да, Сал — съгласи се Фин. — Остави Марти да се оправи.

Слокъм се остави Дюмондс да го издърпа назад, но преди двамата да тръгнат към асансьорите, едрият мъж се обърна към Фин и му се закани с пръст. Той любезно му помаха и отново се обърна към Добсън:

— Извинете ме за тази сцена. Говорехте за някакъв криминален случай.

— Да, така е. Занимавам се с този случай от известно време.

Фин се намръщи.

— Квалифициран ли сте да се занимавате с наказателни дела?

Добсън мигом придоби отбранително изражение.

— Господин Фин, член съм на адвокатската колегия от над четири години. Това означава, че имам право и съм лицензиран да се занимавам с наказателни дела.

— Лицензиран и квалифициран са две различни неща.

Добсън се опита да демонстрира самоувереност и напереност, но Фин съзря страха в поведението му и след миг младият адвокат свали маската.

— Точно затова съм дошъл. Имам нужда от помощ с този казус. Дори съм склонен официално да ви го предам, ако продължа да участвам под някаква форма в делото.

Фин се усмихна.

— Какво има? Партньорите в „Хауъри“ вече не се ли явяват в съда? Когато напуснах, в отдела за наказателни производства имаше над сто адвокати.

— Явяват се, но… — Добсън изглежда не можеше да намери подходящ отговор, който да мине пред Фин, а той пък се досети какво означаваше това.

— Но никой не иска да полага безвъзмезден труд по наказателно дело, което ще им коства стотици часове?

— Не, не — запротестира Добсън. — Просто някои от колегите в кантората казаха, че това е повече по вашата специалност.

— Предполагам, не са го казали като комплимент.

— Моля ви, господин Фин, грешите. „Хауъри“ биха се съгласили да ми окажат помощ, но всички са единодушни, че вие сте по-подходящ.

Фин изгледа внимателно Добсън, опитвайки се да отгатне мотивите му. Преди да е имал възможност да отговори, към него се приближи Абигейл Прудет, следвана от Том Козловски.