Дэвид Хосп - Невинност

Фин сви рамене.

— Затова са съдебните заседатели. Ако те са преценили нещата по друг начин, кой съм аз да споря с тях?

— Тогава взеха проби за изнасилване от тялото на Стийл. Не откриха никаква семенна течност, но пък имаше частици кръв и кожа под ноктите на убитата.

— И?

— Изобщо не си направиха труда да установят дали кръвните проби ще съвпаднат. Дори не казаха на защитата, че има такива проби.

— Все още не виждам основа за нов процес — каза Фин. — С ДНК-проби или не, най-вероятно този тип е убиецът. Защо ми е да се замесвам в неприятности петнайсет години по-късно? И като стана дума, защо ти си се замесил?

Добсън се облегна назад.

— Аз полагам немалко безвъзмезден адвокатски труд, сътруднича на една организация, наречена „Проект за справедливост на Нова Англия“.

Фин замислено погледна нагоре.

— Чувал съм ги. Група филантропи, които са си поставили за цел да изкарат престъпниците от затвора.

— Грешите, господин Фин. Ние сме група филантропи, които искат да освободят невинните хора от затвора. Отделяме делата, по които са налице веществени доказателства, способни да докажат категорично дали осъдените са виновни или невинни. Ако според доказателствата човекът е виновен, спираме дотук с казуса. Но ако доказателствата показват, че човекът е невинен…

— И в конкретния случай кожата и кръвта, извадени изпод ноктите на полицай Стийл доказват, че Салазар е невинен?

Добсън сви рамене.

— Няма как да разберем, докато не се направи сравнителен анализ.

Фин бутна папката обратно към колегата си.

— Ами тогава сравнете ги. Аз за какво съм ви?

— Много бихме искали да го сторим, но от окръжната прокуратура и градската управа отказват да ни предоставят проби за изследване. Оправдават се, че случаят бил разрешен и че няма да започват ново разследване. След два дни ще поискаме пред съдия да ни предоставят образци от веществените доказателства, за да направим сами необходимите изследвания.

Фин поклати глава.

— Пак не мога да разбера за какво съм ви аз.

Добсън въздъхна тежко и допря длани като за молитва.

— Делото ни ще се гледа от съдия Кавана.

— Аха. — На Фин веднага му стана ясно защо са прибягнали до помощта му. — На изненадан ли ще се престорите, ако ви кажа, че Кавана беше мой учител и наставник и ми преподаваше по право в Съфолк?

Добсън поклати глава.

— Не бих оскърбил интелекта ви по такъв начин.

— Мислите, че спорът ще се реши по-справедливо, ако искането бъде направено от човек, когото съдия Кавана познава? От човек, на когото има доверие?

— Тази мисъл ми мина през ума.

Фин махна пренебрежително с ръка.

— Значи изобщо не познавате Кавана. Той веднага ще се досети каква е работата. И тогава ще е още по-стриктен и суров към мен, отколкото към някого, когото не познава. Вероятно ще се обиди и ще ме изхвърли от съдебната зала.

— В този случай какво ще загубите?

— Освен репутацията ми ли? Мисля, че по-уместен е въпросът какво ще спечеля.

— Възможност да направите добро.

Фин се засмя.

— Явно не сте ме проучили достатъчно добре.

Добсън се замисли.

— Още ли сте приятели с Престън Холанд? — Фин заинтригувано наведе глава настрани, но не каза нищо. — Той ме изпрати при вас. Пенсионира се миналата година, но от време на време се занимава с адвокатска работа. Каза, че отдавна не ви е виждал и не е разговарял с вас, но заяви, че сте един от най-добрите адвокати по наказателно право, които познава. Престън не е от хората, които лесно хвалят някого. Каза, че ако ви се удаде подходящ казус, ще се превърнете в един от най-великите представители на бранша, звезда на всички времена.

Добсън огледа семпло обзаведената конферентна зала.

— Доволен ли сте от това, с което се занимавате сега? Да плащате на проститутки да свидетелстват по време на бракоразводни дела, за да може заможните ви и осигурени клиенти да запазят къщата си в Уестън? Да издействате пускане под гаранция на наркодилъри и бандити, за да може да продължат да действат необезпокоявано, докато не ги осъдят и пратят в затвора в Конкорд? Да отървавате баровци, карали пияни? Това ли е смисълът на живота ви?

Фин се почувства така, сякаш го зашлевиха и затова реагира ядосано:

— Аз вече не работя в „Хауъри и Блек“. Придържането към принципи излиза скъпо, а аз трябва да се издържам по някакъв начин.

Добсън решително рече:

— Добре, ако се окаже, че Салазар е невинен, ще ви съдействам да го представлявате по делото му срещу градските власти за незаконно задържане и нарушаване на човешките му права. За подобни дела практиката е съдът да отсъжда обезщетения, стигащи до петстотин хиляди долара за всяка година, прекарана незаконно в затвора. Салазар е там от петнайсет. Това прави над седем милиона долара. Може би и повече, ако спечелите процеса, без да се съгласявате на споразумение с ответника. В най-лошия случай ще приберете доста над два милиона долара. Един съвсем нелош хонорар. — Той побутна папката обратно към Фин.