Дэвид Хосп - Невинност

— Ето го там — обади се Добсън и посочи в другия край на залата.

Фин погледна в указаната посока и го видя. На пръв поглед той с нищо не се отличаваше от останалите затворници. Дългата му черна коса беше по-чиста от тази на другите, прибрана назад, разкриваща смуглото му чело. Затворническата му риза беше прилежно прибрана в панталона. С изключение на тези малки изключения той се сливаше с останалите обитатели на затвора. Ако човек обаче се вгледаше по-добре в него, щеше да види, че той излъчва сила и увереност, Фин не можа да определи на какво точно се дължеше това излъчване, но държеше главата си изправена с достойнство.

До него на масата беше седнало момиче на тийнейджърска възраст и двамата разговаряха. От другата страна на масата възрастна жена, по-пълна и по-уморена от събеседниците й, седеше и мълчаливо гледаше как Салазар разговаря с дъщеря си.

Фин направи крачка към масата, но Добсън го спря.

— Това са майка му и дъщеря му — каза той. — Разрешено му е да ги вижда само по четирийсет и пет минути на месец. Като негови адвокати ние имаме право да се срещаме по всяко време. Да изчакаме няколко минути.

— Аз още не съм негов адвокат — отбеляза Фин, но после съжали за думите си.

Младият му колега го изгледа недоволно.

— Само няколко минути.

Фин погледна въпросително към Козловски, който кимна утвърдително. Тримата се подпряха на стената и зачакаха. От мястото си Фин наблюдаваше Салазар и дъщеря му. Момичето скоро щеше да разцъфти и да се превърне в красива жена. Все още се намираше в неприятната сянка на пубертета. Държеше главата си наведена, което я правеше да изглежда много стеснителна. Но чертите на лицето й бяха изтънчени и правилни, характерни за испаноезичната раса. Веднъж щом набереше увереност да се сблъска с живота, нямаше да се намери мъж, който да устои на красотата и чара й.

След още няколко секунди Фин осъзна, че не срамежливостта й е привлякла вниманието му, а нещо друго. Движенията й бяха предпазливи и ограничени, а самата тя сякаш беше изолирана от всичко заобикалящо я освен от баща й.

Фин сбърчи замислено чело.

— Какво й има?

Добсън го изгледа, после отново се обърна към масата, на която седяха представители на три поколения на фамилията Салазар. Седяха и провеждаха единствения разговор, на който имаха право през този месец, обзети от неудобство и силен копнеж. Фин също погледна натам. Единственото, което ясно и отчетливо забеляза у Салазар, беше безграничната любов и нежност, които демонстрираше с всяко свое движение към дъщеря си.

Добсън остави Фин да наблюдава още секунда-две, след което отговори:

— Тя е сляпа.

— Жена ми Мария беше най-красивата жена на света. — Салазар говореше английски по-добре и от много адвокати, с които на Фин му се налагаше редовно да си има работа. В говора му се долавяше много лек акцент, но той му придаваше повече чара на европейската култура и цивилизация. — Когато ми се усмихваше или когато я погледнех в очите, ми се струваше, че всичко се нарежда идеално — че тя изпълва живота ми със смисъл и значение. — Той се надигна в стола си, за да се отърси от блаженството на спомените, след което продължи: — Нейното семейство беше от елита на Салвадор — управляващата олигархия — която води произхода си още от първата вълна европейци, покорили местните племена и заселили се по тези земи. Земята винаги е била най-важният ресурс в тази страна. Баща ми беше известен търговец, натрупал състояние през петдесетте и шейсетте години от износ на кафе и дървесина. Но аз произхождам не от покорителите, а от покорените. Независимо че родителите ми се постараха да ми дадат отлично образование, семейството на Мария така и не ме прие като равен, връзката ни беше скандална. За тях аз бях лекар и си мислех, че това ще улесни нещата, но уви. Въпреки това тя ме обичаше и когато й предложих, се съгласи да се оженим. Баща й, един от най-заможните земевладелци в страната, неохотно даде съгласието си, защото си даде сметка, че е безсмислено да разубеждава дъщеря си. Той ни организира пищна сватба и дори даде зестра — нова къща в престижен квартал на удобно разстояние от дома на родителите й. Но ни даде ясно да разберем, че ще бъдем изолирани от семейството и няма да получим нито цент от парите им.

— Страхотен тъст, няма що — коментира Фин.

Салазар поклати глава.

— Постъпката му беше логична — продължи той. — А и аз не очаквах нещо по-различно. Вие не можете да го разберете, но Салвадор си остава страна на сегрегацията, и то на най-високо ниво — както расова, така и социална. Освен това и за мен така беше по-добре. Доволен бях, че са ми спестили одумванията, които щяха да ме съпътстват, ако ми беше разрешен достъп до висшите кръгове и обкръжението на фамилията. Бях млад лекар и печелех прилично. С Мария бяхме заедно и за нея това беше най-важното. За мен — също.