Дэвид Хосп - Невинност

— Една нощ на вратата се почука. Беше мой стар приятел, Алберто Дуерте. Подпираше се на рамката, а от рамото му течеше кръв. Каза, че са го обрали и че има нужда от помощ. Знаех, че лъже, но без да задавам въпроси, както обикновено го заведох в клиниката и обработих раните. Той си тръгна същата вечер и повече не го видях.

— И? — подкани го Фин.

— По-късно разбрах, че е бил ранен от взрив — терористичен атентат, както би го определил приятелят ми. — Салазар кимна към Козловски. — Алберто бил един от тези, които поставили бомбата. Експлозията уби богат индустриалец и съпругата му. Алберто обаче бил на прекалено малко разстояние от взрива, поради което го уцелил шрапнел. Ескадроните на смъртта го откриха и го ликвидираха.

— Сигурно не е било много приятно за него — отбеляза Козловски.

— Не, господин Козловски, сигурен съм, че не е било. — Салазар се обърна отново към Фин: — След няколко дни тъстът ми дойде в клиниката. Не го бях виждал няколко месеца и затова разбрах, че се е случило нещо лошо. Той ми каза да се прибера у дома, с дъщеря му да си съберем багажа и да заминем. Каза ми, че Алберто е бил изтезаван, преди да го убият, и че е издал имената на много хора, които са сътрудничели с него. Казал им е, че аз съм обработил раните му. В резултат на това аз също бях мишена на Ескадроните на смъртта и те щяха да дойдат за главата ми същата нощ.

— И какво направихте? — попита Фин.

— Първо се опитах да обясня на тъста ми, че не знам нищо за заниманията на Алберто и че не се интересувам от политика. Мисля, че той ме разбра, но ми каза, че е безсилен да се намеси. Защото ако го направел, това щяло да изложи на опасност останалите членове на семейството. Каза ми, че се притеснява за дъщеря си и че е уредил да напуснем страната.

— Но как, след като сте били издирвани от властите? — настоя да разбере Козловски.

Салазар сви рамене.

— Не беше трудно. Тъстът ми познаваше хора, които да ни помогнат. В началото на осемдесетте, когато бандите в Лос Анджелис бяха в разцвета на могъществото си, в Източен Ел Ей се роди новата престъпна организация от обединението на „Крипс“ и „Блъдс“. Тя попълваше редиците си главно от салвадорски бежанци, населяващи този район. Много от тях бяха бивши членове на Ескадроните на смъртта. Организацията беше наречена „Венганца дел Салвадоран“ (ВДС) и въпреки че беше по-малобройна от другите банди, бързо си спечели репутацията на най-жестоката и безпощадната. С течение на времето някои от членовете й бяха депортирани обратно в Салвадор и там те създаваха „дъщерни“ банди. Набираха нови членове и продължиха да се занимават с работата на Ескадроните на смъртта. Когато набраха опит и акъл, започнаха да създават клонове и на други места. Производство на наркотици и наркотрафик, нелегална търговия с оръжия, рекет — както в родината им, така и в други страни. Използваха гангстерските си връзки със Съединените щати, за да организират канал за трафик на наркотици от Салвадор и другите държави в Латинска Америка. Тъстът ми познаваше такива хора и знаеше, че те ще направят всичко за пари — тяхната мотивация изобщо не се базираше на политически убеждения. Той им плати добре, за да ни изкарат невредими и да ни доведат в Америка.

— Незаконно — вметна Козловски.

— Да, незаконно. Имах ли друг избор? Какво бихте сторили вие на мое място?

— И щом пристигнахте в Щатите, решихте, че вече сте в безопасност — каза Фин.

— Да. — Салазар се поизправи и се огледа из залата. После наведе глава и тежко въздъхна. — Излиза, че съм се заблуждавал.

Джозая (Мак) Макинтайър седеше на бюрото си в кабинета на третия етаж на Управлението на бостънската полиция в Роксбъри. Сградата, която беше завършена през 1997 година, представляваше паметник на съвременните полицейски практики, с компютърна мрежа и инфраструктура, от които полицейските служби на другите градове биха се засрамили. Разполагаше и с кабинети на психолози и социолози, които да помагат на полицаите при разследването на престъпления и да облекчават последиците.

Мак мразеше това място. Той така и не свикна с модерните полицейски тактики, остана си едно старомодно ченге. Съжаляваше за дните, когато на полицаите се даваше картбланш да използват всякакви средства, за да си свършат работата.

„А виж ме сега“ — каза си той. Наближаваше петдесетте и все повече време прекарваше в търкане на бюрото. Коремът му увисваше над колана все повече и повече. Темето му беше почти напълно плешиво. Бръснарят му още прокарваше ножицата отгоре, но повече от куртоазия, отколкото от необходимост. Мак подозираше, че бръснарят би си спестил всички тези преструвки, ако не се страхуваше толкова много. За това ли се беше борил със зъби и нокти толкова години Мак и това ли беше искал да постигне?