Но въпреки това беше разтревожен. Беше обзет от онова шесто чувство, което спохожда ченгетата, когато нещо не е наред. Интуиция. Майната им на компютрите. Силициевите чипове никога не са имали предчувствие, а именно вярното предчувствие правеше един полицай ефективна единица.
Той вдигна слушалката и набра по памет един номер.
— Трябва да говорим — каза, когато му отговориха.
* * *
— Мария беше бременна, когато пристигнахме в тази страна — каза Салазар. — Беше толкова щастлива. И за двама ни беше трудно и мъчително да напуснем дома и родината си, но бяхме обзети от приятно вълнение, когато пристигнахме в Америка, защото можехме да започнем живота си наново, далеч от смъртта и насилието.
Докато Салазар говореше, Фин потъна за кратко в собствените си мисли. От опит знаеше какво е да те подмятат непрекъснато от домове за сираци в домове на приемни родители и оттам на улицата. Добре знаеше какво е трудно съществуване. Сам си беше изградил сегашния си живот, но все още се чувстваше самотен. Салазар, от друга страна, беше минал и през деветте кръга на ада: откъснат от дома си и напъхан в метална кутия, където е прекарал петнайсет години. И въпреки това този човек му се изглеждаше спокоен и в пълен мир с душевния си свят. Показваше силен и непобедим дух. За разлика от него не се чувстваше самотен. Салазар имаше семейство.
— Когато бащата на Мария ни каза, че трябва да заминем, аз го помолих да уреди с нас да дойдат майка ми и брат ми Мигел. Ако ги оставех в Салвадор, Ескадроните на смъртта щяха да избият и тях. Баща ми умря една година след като с Мария се оженихме, а брат ми тогава беше само на седемнайсет. Затова той и майка ми живееха при нас с Мария.
ВДС — бандата, която ни съдейства да избягаме през Мексико и оттам през границата, е много добре организирана. Контролира голяма част от наркотрафика през Централна Америка и поддържа контакти в много градове в Щатите: Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън. С част от моите пари аз уредих да ни докарат тук.
— Защо в Бостън? — попита Фин.
— Тук има значителна салвадорска общност. Освен това аз съм лекар, а Бостън се слави като център на медицинските науки. А тогава бях млад и глупав. Мислех си, че ще успея да си намеря работа в някоя болница, може би дори да си намеря някой наставник, който да ми помогне да се сдобия с лиценз да практикувам като лекар тук.
Козловски подигравателно се изсмя.
— За да практикуваш медицина тук, трябва първо да си американски гражданин или поне чужденец, пребиваващ законно в страната.
— Както казах, господин Козловски, тогава бях глупав и наивен. В страни като Салвадор Америка все още се възприема с твърде романтичен образ. Почти никой не говори за трудностите, с които имигрантите се сблъскват тук. Разбира се, и аз не си бях дял сметка за това колко предпазливи са управите на болниците при наемането на персонал. Те изискват свидетелство за съдимост, а без него не можеш да започнеш работа и като чистач на тоалетни. В резултат на това се наложи да приема работа в един магазин за хранителни стоки срещу заплата, по-ниска и от минималната. — Той погледна към Козловски. — Поне не трябваше да плащам данъци.
Детективът кимна.
— Едно на нула за вас.
— Живеехме в малък апартамент в Роксбъри, но чакахме с нетърпение бебето, а и аз припечелвах допълнително, като лекувах другите имигранти в квартала.
— Практикуването на медицина без разрешително е углавно престъпление — отбеляза Козловски. Фин се намръщи. Вече се питаше дали е трябвало наистина да взима детектива със себе си.
— А отказът да окажеш лекарска помощ на болен човек е грях — отвърна Салазар. — Освен това аз не продавах лекарства, които се изписват само с рецепта. Само преглеждах хората, давах им лекарствени препарати, които се продаваха свободно, понякога израждах бебета. Ако някой се нуждаеше от по-сериозно лечение, го съветвах да отиде в отделението за спешна помощ. — Той въздъхна. — Те обаче никога не ме слушаха. Ако си нелегален имигрант и отидеш в болницата, винаги има опасност да съобщят за теб в полицията или на имиграционните служби. Има риск да те депортират. Мнозина смятаха, че имат по-голям шанс да оцелеят болни, отколкото ако ги депортират.
— Марк ни каза, че така полицията ви е открила — като сте завели Мария в болницата — обади се Фин.
— Да, в много отношения нещата се развиваха добре. Постепенно си стъпвахме на краката. Брат ми Мигел се справяше добре в училище — едно от малкото места, в които на имигрантите и местните се предоставяха равни възможности. И той като мен беше учил английски в частно училище в Салвадор, и беше един от най-умните ученици. Положението се влоши, когато Мария започна да ражда. — Салазар си пое дълбоко дъх, преди да продължи: — На трийсет и седмата седмица Мария започна да изпитва силни болки. Което не е необичайно в този напреднал стадий на бременността. Затова не се притесних особено. Казах й да лежи, но не искахме да ходим в болницата, защото се бояхме. Мислех си, че всичко ще бъде наред. Тогава не знаех, но се оказа, че е имала фиброиден тумор, който запушвал родилния канал. Малко след като тя започна да ражда, получи силен кръвоизлив. — Гласът му постепенно утихна. Около масата се възцари мълчание. — Бързо я закарах в спешната помощ, но вече беше много късно. Тя остана жива по време на цезаровото сечение и дори чу как Росита изплака за първи път. Умря от голяма загуба на кръв.
Читать дальше