Дэвид Хосп - Невинност

Фин и Козловски продължиха да го гледат с любопитство, без да разбират накъде бие.

— Когато си родител и си помислиш, че детето ти е умряло, вътрешно ти умираш заедно с него. Не можех да си представя живота си без дъщеря ми. Всичко в един миг изгуби смисъл за мен. Когато разбрах, че е жива — че ще оцелее — сякаш се преродих. Дали съм сърдит на хората, които ослепиха дъщеря ми ли? Да, сърдит съм и съм обиден. Дали съм ядосан на хората, които ме вкараха тук? Да. Но гняв и злоба? — Той поклати глава. — Дъщеря ми е жива. Да, сляпа е, но е щастлива, здрава е и е красива. Сега е в безопасност и знае колко много я обичам. Докато е така и докато тази мисъл ми дава сили, злобата никога няма да вземе връх в мен. — Той се приведе и напрегнато се вгледа във Фин. На адвоката му се стори, че Салазар ще пробие дупка с погледа си в него. — А сега, господин Фин — продължи салвадорецът бавно. — Бихте ли искали да изслушате подробностите и детайлите, свързани с моя казус?

Фин усети как Козловски се напрегна на стола до него, но нарочно избягна погледа му. Изобщо не се поколеба в отговора си:

— Да, господин Салазар. Ще ви изслушам.

— Забележителен човек, нали? — попита Добсън, щом излязоха от затвора „Билерика“.

— Да, определено е различен — отвърна Фин.

— Освен това заради медицинското му образование са го назначили като санитар в лазарета. Лекарите казват, че е един от най-добрите медици, които са виждали. Обикновено се налага да си затварят очите, когато той лекува, защото е затворник и защото няма разрешение да практикува медицинска професия в Щатите, но нито един от лекарите няма да каже лоша дума за него, нито ще се усъмни в качеството на неговото лечение.

— Впечатлен съм.

— Достатъчно впечатлен да поемете случая?

Фин погледна към Козловски, който не беше казал нито дума, след като си тръгнаха от залата за свиждания.

— Трябва да си помисля — отвърна адвокатът. — Във всички случаи ще ви се обадя по телефона този следобед, за да ви съобщя решението си.

Добсън видимо беше разочарован, но само каза:

— Ще чакам обаждането ви. — Тръгна към колата си.

Фин се обърна към другия край на огромния паркинг, където беше неговата кола. Вятърът вееше из откритите полета, заобикалящи затвора. Козловски мълчаливо настигна приятеля си и тръгна редом до него.

— Какво мислиш? — попита го Фин. Козловски продължи да мълчи и да върви до него, без дори да го погледне. — Мисълта ми е, трябва да му го признаеш на човека — доста е изпатил. Знам, че това не изключва вероятността да е вършил някои незаконни дела в миналото. Но ако ме попиташ дали е способен да изнасили и да убие полицай… не мисля, че би могъл да го направи. И по това, което чух, определено излиза, че в разследването има доста бели петна. — Фин хвърли поглед крадешком към едрата фигура на детектива. — Ти каза, че сте били приятели със Стийл.

— Така казах.

Фин искаше да разбере нещо повече за мнението на Козловски, но да измъкнеш информация от него беше като да се опитваш да измъкнеш пари от евреин-староверец.

— Добре. Може би имаш по-различна гледна точка за този човек. Аз просто се опитвам да разбера дали случаят ще си струва отделеното от мен време. Ако той е невинен, с удоволствие ще му помогна. Освен това, ако го изкарам от затвора, наистина ще ударим джакпота с един иск за претърпени вреди срещу градската управа. Искам да кажа… да прекараш петнайсет години в тази дупка… На колко ли ще го оценят съдебните заседатели? Десет милиона? Може би петнайсет?

Фин направи отново пауза, с надеждата, че Козловски ще запълни тишината.

— Разбира се, ако е виновен и аз поема случая, а после и ДНК пробите съвпаднат, ще го зарежем на секундата. Поне така ще сме сигурни, че ченгетата са хванали истинския престъпник. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. — Фин се запита дали детективът долавя колко силно иска да се заеме с този казус.

Козловски вдигна яката на шлифера си — стар и измачкан, в цвят каки, който беше много подходящ да имитираш инспектор Коломбо, но абсолютно безполезен срещу зимния студ на Ню Инглънд. Миналата година Фин му беше подарил за Коледа ново палто от хубав черен плат — от вълна и кашмир, но детективът така и не го облече. Козловски пъхна ръце в джобовете си и застана до колата на Фин.

Адвокатът отключи вратата на колата и се вгледа в приятеля си, който се беше свил от студ.

— Няма да поема случая — каза. — Ясно ми е, че това те притеснява. Не съм сигурен напълно, но си мисля, че не си заслужава труда и усилията ми. Ще ми трябва помощта ти. А ако ти не го искаш, няма да е честно спрямо Салазар.