Дэвид Хосп - Невинност

— Не съвсем. Точно затова поисках от теб да направиш проучване на съдебната практика.

— И аз го направих. Адски е трудно. Трябва да докажеш, че е налице съществено нарушение на материално-правните норми, отявлена несправедливост. Знаеш ли, че е това адски шибано трудно за доказване?

— Адски шибано трудно?

Козловски отново се появи и младата жена се обърна към него с думите:

— Съгласен ли си с последните планове на шефа?

— Той не е мой шеф — отвърна детективът.

— Добре де. Коя съм аз та да се оплаквам. Почти съм сигурна, че съм най-толерантният човек в тази стая. Просто не си ви представях вас двамата като хора, които ще искат да се борят с вятърни мелници.

Фин погледна първо Лиса, после Козловски и накрая отново помощничката си.

— Днес всички сме пълни с изненади.

— Майната ти — отвърна му Лиса.

— И аз това казвам.

— Исусе мили, не, аз това казвам.

Адвокатът отново се зае с пощата си.

— Трябва да внимаваш, като споменаваш толкова често имената на богове. Добре че не съм мюсюлманин. На теб би ли ти харесало, ако непрекъснато повтарям името на Мойсей?

— Мойсей е от Стария завет и на теория е бог и на християните, и на юдеите.

Фин отвори едно от писмата.

— Тогава Барбара Стрейзанд.

— Внимавай какви ги говориш.

— Ето, виждаш ли?

— Разбрах. Просто трябва да си наясно, че ти предстои много трудна битка. Като да изкачиш Еверест. Прегледах буквално всяко едно дело, за което пред Кавана е било поискано преразглеждане. Произнесъл се е в дванайсет от случаите. Познай колко пъти е позволил ново представяне и събиране на доказателства?

— Май по-добре да не знам, а?

— Именно. Нито веднъж.

— Тринайсет е щастливото ми число.

— Дано да е така. — Тя взе дамската си чантичка. — Аз отивам да хапна нещо. Някои от нас днес още не са имали удоволствието да похапнат бавно и обилно. Ще се върна… ако имате късмет.

Тя затръшна вратата след себе си, а Фин се зае да преглежда проучването.

— Доста добра работа върши — каза след малко на Козловски.

— Сигурен съм, че е така — отвърна той. — Още ли се пазиш от нея?

— Знаеш, че сега имам Линда.

Козловски кимна скептично.

— Знам, че я е имаше, но сега не съм сигурен кой от двама ви какво точно има.

— Тя замина заради работата си, не заради мен.

Приятелят му вдигна ръце.

— Не ме замесвай във вашите работи. Казах ти, когато наех офиса, че не искам да знам каквото и да става между вас двамата. Тя беше мой партньор в полицията цели пет години. Никога няма да ме убедиш да застана срещу нея.

— Че кой те кара да заемаш страна? Доколкото ми е известно, двамата с нея още сме заедно.

— Кога за последно говори с нея?

— Тя се обади снощи — призна Фин.

— Ти вдигна ли й?

Фин поклати глава.

— Но мислих за това.

— Мислил си за това? Сериозно ли говориш? Явно връзката ви е здрава тогава.

— Ще измислим нещо.

— Добре. Докато го измислиш, аз на твое място бих стоял далеч от всякакви служебни романи.

— Благодаря за съвета, но не аз би трябвало да се притеснявам за Лиса. — Фин се усмихна ехидно на детектива.

Козловски се изсмя.

— Че на колко е тя? На двайсет и пет-шест? Мога да й бъда баща.

— На трийсет и няколко е. Можеш да бъдеш нейният перверзен чичо.

— Добре е да го знам. Ще го запомня.

— Освен това може би тя търси точно бащинска фигура.

— Ако беше така, предполагам, че щеше да търси банкер, който кара голям чисто нов мерцедес, а не някакво недодялано бивше ченге с десетгодишен линкълн. Убеден съм, че съм в безопасност.

Фин сви рамене.

— Човек никога не може да бъде сто процента сигурен, нали?

Сряда

12 декември 2007 година

Почитаемият съдия Джон Б. Кавана, седемдесет и пет годишен, имаше здравословни проблеми с гърба и коленните стави, които не му позволяваха да седи продължително. Заболяванията бяха изострили още повече заядливия нрав на съдията. Дори и като по-млад да беше проявявал някакво търпение към страните в съдебния спор, сега от такова нямаше и помен. Благодарение на ръста си от почти метър и деветдесет, макар и слаб, Кавана имаше внушителен вид. Леката прегърбеност създаваше впечатление, че не изпуска от поглед адвокатите, които се явяваха по неговите дела — впечатление, което не беше далеч от истината.

В момента беше насочил изцяло вниманието си към Фин и Добсън, които седяха срещу него на масата на адвокатите. Фин се запита дали не е прибързал и постъпил неразумно, като се съгласи да вземе Салазар за клиент.