Дэвид Хосп - Невинност

— Може полицаите просто да не са забелязали драскотините — предположи Джаксън.

И направи грешка. По този начин отвори фланга и даде възможност на Фин да атакува. И Фин, и Кавана погледнаха прокурора изненадано.

— Ваша чест — продължи адвокатът със спокоен тон, — можете ли да си представите по-смехотворно оправдание? Полицайка бива пребита и простреляна, а колегите й пропускат да съберат всички възможни улики, за да пратят зад решетките престъпника? Ако разследването и досъдебното производство наистина са били извършени толкова немарливо, тогава имаме основание да поставим под съмнение обективността и законосъобразността на издадената присъда. Възникват прекалено много въпросителни. А ние искаме само да получим отговори на тези въпроси и ДНК пробите, които в момента са притежание на прокуратурата, могат да ни дадат тези отговори.

Кавана се умълча.

— Ваша чест — понечи да продължи Джаксън, но Кавана го спря, като вдигна ръка.

— Замълчете, господин Джаксън, освен ако нямате разумно обяснение защо полицията не е докладвала за драскотините по време на процеса. — Джаксън млъкна. Кавана се облегна в удобното си кожено кресло, след което първо погледна към високия таван на съдебната зала, после към Фин. — Моите поздравления, господин Фин. Вие успяхте да привлечете любопитството ми. Ще ви дам ДНК пробите, които искате.

— Ваша чест! — противопостави се прокурорът.

— Изпуснете парата, господин Джаксън. Имам добри новини и за вас. — Съдията отново се обърна към Фин: — Притеснен съм обаче доколко тези доказателства са още годни. Много е възможно вече да са прекалено стари, за да имат някаква доказателствена стойност пред съда. С това не искам да кажа, че щатските власти са длъжни да поддържат доказателствения материал в годно състояние за вечни времена. Така че, макар че ви разрешавам да получите достъп до тези прословути проби, това не означава непременно, че ще допусна или няма да допусна преразглеждане на делото само на базата на резултатите от ДНК анализите. — Той се наведе напред и се вгледа в адвоката. — Колко време ще отнемат тези анализи?

Фин нямаше отговор на този въпрос и се обърна към Добсън.

— Самият анализ отнема ден-два, но списъкът на клиентите на лабораторията е доста дълъг. Ако е спешно, анализите могат да бъдат направени в рамките на две седмици, ваша чест — отвърна Добсън.

— Много добре, господа, значи имате две седмици. — Съдията погледна календара си. — Насрочвам следващото заседание за понеделник, двайсет и четвърти декември. Бъдни вечер. До тогава очаквам да ми дадете разумни отговори. Някои от вас ще бъдат зарадвани с интересен коледен подарък. — Отново погледна към Фин: — Но държа да бъда разбран правилно и ясно, господин Фин. Само ДНК анализите няма да свършат никаква работа в моята зала. Докато не ми изложите обяснение защо отпечатъците от пръстите на клиента ви са били открити по пистолета на полицай Стийл и защо свидетелят е разпознал господин Салазар, клиентът ви ще остане в затвора.

Фин и Добсън стояха в коридора пред съдебната зала и чакаха да дойде асансьорът. Никой от тях не искаше да погледне в очите другия.

— Поне ни разрешиха да вземем ДНК материала — накрая проговори Добсън.

— Да — отвърна Фин. — Предполагам, пирова победа е по-добре от никаква победа.

— Човек не знае. Разполагаме с две седмици да видим какво ще излезе.

Фин го изгледа.

— Шегуваш ли се? Знаеш ли, Добсън, ти ми се виждаш свестен. Сигурен съм, че изпитваш голямо вълнение от „борбата за правда и справедливост“, ако си мислиш, че с това се занимаваме. Но трябва да погледнеш реалността.

— И каква е реалността?

— Реалността е, че току-що загубихме битката и че нямаме буквално никакъв шанс да измъкнем Салазар от затвора. Не чу ли какво каза Кавана? Заяви, че дори и да получим ДНК и те да не съвпадат с тези на Салазар, той пак няма да допусне нов процес. Ако не убедим Стийл да се откаже от свидетелските си показания и не измислим разумно обяснение как пръстовите отпечатъци на Салазар са се озовали върху пистолета на полицайката, твоето момче ще остане зад решетките до живот. И знаеш ли какво? Нито Стийл ще се откаже от показанията си, нито ще измислим разумно обяснение.

— Значи ще се откажеш просто така?

— Имаш ли по-добър план?

— Да, да повярваш в успеха. Ще започнем наше собствено разследване. Ще проверим всичко, което се съдържа в онази папка, и ще видим какво можем да измислим. Разполагаме с две седмици и ако не си губим времето, кой знае, може и да ни хрумне нещо.