Дэвид Хосп - Невинност

— Няма да измислим нищо. А в това време разходите ми по делото ще набъбнат толкова, че ще бъда принуден да затворя кантората. Зад мен не стои голяма адвокатска кантора, която е готова да ми плати за няколко седмици благотворителен труд. Работата ми трябва, за да си изкарвам хляба, а това означава да имам клиенти, които си плащат. Да не споменавам факта, че — от което не ми става по-добре, разбира се — той най-вероятно е виновен, така или иначе.

Добсън остана потресен от последното изречение.

— Кой е виновен?

— Салазар. — Фин забеляза, че с предположението си е засегнал дълбоко младия си колега. — Съжалявам, че аз ти го казвам, но повярвай ми, колкото и да ми се иска той да е прав, в действителност най-вероятно е извършил престъплението. — Фин натисна бутона на асансьора неколкократно.

Добсън гледаше Фин и не можеше да повярва.

— Тогава защо изобщо си направи труда днес да дойдеш в затвора? — попита. — Защо изобщо се замесваш?

Фин се замисли. Отговорът не беше очевиден дори за него. Накрая сви рамене.

— Не знам. Самият аз имах трудно детство и младост и имаше голяма вероятност да свърша зад решетките. Може би ми се иска да вярвам, че ако това се беше случило, щеше да се намери човек, който да ме изслуша. Може би този тип е убедителен в разказите си дотам, че дори и аз донякъде му се вързах. — Той заби поглед в пода и поклати глава. — Или може би просто ми се искаше да участвам в тази мелница при съдията.

Вратата на асансьора се отвори най-накрая и двамата влязоха вътре.

— Постъпи както намериш за добре — отвърна Добсън. — Но аз нямам намерение да се отказвам. Нямам право да се откажа.

— Възхищавам се на твоята решимост, но преценката ти не е добра.

— Направи ми услуга. — Добсън го погледна в очите. — Не подавай молба за оттегляне още. Дай ми една седмица и ако измисля нещо, обещай ми, че ще ме изслушаш и тогава ще решиш окончателно.

Фин се изкуши да откаже. Просто да остави проблема зад гърба си и да продължи напред. Но Добсън беше толкова настойчив и толкова ентусиазиран. Ако откажеше, щеше да е като да ритне малко кутре. А Фин отдавна не риташе малки кутрета. Освен това какво щеше да му коства да отложи оттеглянето си? Той натисна бутона за първия етаж.

— Добре — каза. — Давам ти една седмица.

— Благодаря — отвърна Добсън поуспокоен. Де да имаше Фин неговия оптимизъм.

Двамата зачакаха асансьорът да потегли надолу, но точно преди вратите да се затворят плътно, една длан с мръсни и дебели пръсти ги спря.

— Извинете — каза мъжът и влезе в асансьора. На ръст беше колкото Фин, но по-възрастен, с корем, увиснал над колана му. Малкото му останала коса беше прошарена в сиво и много късо подстригана. Костюмът му беше доста тесен, сякаш го е купувал, когато е бил с десетина килограма по-слаб. Под мишница държеше папка.

Той с усилие се промъкна в тясното пространство, допускайки по-малка дистанция с останалите от нормално приетото. Наклони глава към Фин, оглеждайки го доста обстойно. Адвокатът се почувства неловко и си отдъхна, когато мъжът спря да го зяпа и го заговори:

— Ти ли си Фин?

— Да. Аз съм Скот Фин. Познаваме ли се?

Мъжът отправи поглед към дланта на адвоката, но не помръдна от мястото си.

— Не, не се познаваме. — Наведе се още по-близо до него. — Ама наистина ли си Фин? — Представях си те по-едър.

— Мога да разбера разочарованието ви. Мога ли да ви помогна с нещо?

Мъжът продължи да го зяпа.

— Да, мислех те за по-едър. За адвокат, който поема дело на човек, прострелял ченге, си доста дребен. Не си представях такъв като тебе така спокойно да се ебава с ченгетата по дело като това.

Фин усети как косата му настръхна, както често се случваше в младостта му на улицата, когато някой го предизвикаше.

— А вие сте?

— Макинтайър. Приятелите ми викат Мак. Ти може да се обръщаш към мен с „детектив“.

— Приятно ми е да се запознаем, детектив. — Фин се усмихна студено. — Мога ли да направя нещо за вас по това дело?

Макинтайър продължи да го зяпа с черните си очички.

— Не — отвърна. — По-скоро си мислех, че аз мога да направя нещо за теб. Нещо, което би ти спестило доста време и усилия.

— Много благодаря — отвърна Фин. — Привърженик съм на икономията на време и усилия.

— Стой далеч от този Салазар — каза Макинтайър с тих, но твърд и сериозен тон. — Не си струва да си навличаш проблеми.

— Благодаря за съвета. Ще го взема под внимание.

Детективът тикна пръст в гърдите на Фин.