Дэвид Хосп - Невинност

— Сериозно ти говоря. Той е кофти човек. — Показа папката, която носеше. — Не ми е разрешено да ти показвам това, но… Преди петнайсет години го държахме под наблюдение. Чувал ли си за уличната банда ВДС?

Фин хвърли поглед към Добсън.

— Говори ми нещо.

— Шайка отрепки. Много големи негодници. Членове на бандата бяха изнасилили сакатото момиче на Портър Скуеър преди няколко години. Вашият Салазар беше един от водачите им в Бостън. Така и не можахме да съберем достатъчно доказателства срещу него, за да го обвиним за участие в организирана престъпност, въпреки че винаги беше в центъра на събитията. Така че той не само че стреля по полицайката, но стоеше и зад много други техни пъклени дела. — Макинтайър отвори папката. — Ето, погледни. Не мога да ти я дам, но само искам да добиеш представа кого искаш да измъкнеш от затвора.

Фин хвърли поглед на досието. Вътре имаше записи от полицаи, участвали във външно следене на Салазар. Той погледна към Добсън.

— Марк, запознай се с детектив Макинтайър. Макинтайър, това е Марк Добсън. Моето участие в делото ще е минимално, ако изобщо участвам. Човекът, когото трябва да убедите, детективе, е той. — Фин посочи към Добсън и забеляза страх по лицето му.

Макинтайър погледна първо към единия, после към другия адвокат.

— Сериозно ли? — попита той. — Отказваш се?

— Да — отвърна Фин. — Макар че официално това ще стане другата седмица. Младият Марк ще води разследването. Ако наистина смятате, че господин Салазар не заслужава да му бъде даден втори шанс, господин Добсън е човекът, с когото трябва да говорите. — Вратите на асансьора се отвориха и той потупа Добсън по рамото. — Значи твоят Салазар в крайна сметка не е бил само доктор. Бил е и тартор на ВДС. Мнението ми за твоята преценка става все по-високо и по-високо. Желая ти късмет. — Поклати глава и излезе от кабината на асансьора.

— Господин Фин — повика го Добсън и Фин се обърна. Младият адвокат тръгна след него и се отдалечи от Макинтайър, за да не може ченгето да го чуе. — Грешите за Салазар, както и този детектив. Дайте ми седмица и аз ще ви докажа, че съм прав.

Фин кимна.

— Вече ти дадох седмица. За мен обещанието е закон. Само не очаквай прекалено много от себе си. Колкото и да се стараеш, невинаги можеш да оправиш света.

Фин тръгна към изхода. Щом стигна до вратата, наметна палтото си и хвърли за последно поглед назад. Макинтайър се беше приближил до Добсън и двамата оживено разлистваха досието, което детективът беше донесъл. Фин отвори вратата и излезе навън. Понякога му се искаше да е още млад и да вярва в чудеса.

Същата вечер Том Козловски се разходи около Бостън Комън. Това беше най-близкото до терапия, на което някога се беше подлагал. Валеше лек снежец върху дебелата няколко сантиметра снежна покривка, образувала се от Деня на благодарността насам. Постепенно изчезваха и последните белези на есента. Той обожаваше да се разхожда из Бостън по време на зимните празници. Когато се чувстваше унил и потиснат, тези разходки му повдигаха духа. В момента Козловски ужасно много се нуждаеше от висок дух.

Днес Фин му беше казал, че ще се оттеглят от случая на Салазар. След като чу условията, които им беше поставил съдия Кавана, той и не помисли да оспори решението на приятеля си. Щом само ДНК доказателствата не бяха достатъчни да бъде оневинен човекът, значи съдията в действителност и не възнамеряваше изобщо да произнесе оправдателна присъда. И двамата го знаеха. Фин не можеше да си губи времето, да го прахосва по случай с близки до нулевите шансове за успех. А и както Фин му беше казал: „И теб не бих те молил да си губиш времето“

„Добре — беше му отговорил Козловски — Твоя воля.“

Реплика, на която напоследък прекалено много разчиташе. „Твоя воля“. Как беше стигнал дотук?

От друга страна, би трябвало да е по-спокоен, след като Фин беше взел решение и за двамата. Каква полза имаше да се рови в миналото? Така само щяха да наранят жената, която някога беше обичал. Жената, която беше подвел. Жената, която вече беше минала през ада. Не би могъл да позволи тя отново да премине през подобно нещо.

И въпреки всичките тези аргументи „против“, се изкушаваше да разкаже на Фин това, което знаеше. Докато адвокатът му обясняваше, че се отказва от случая, Козловски си замълча и не проговори от страх, че ако си отвори устата, ще признае за тайната, която пазеше толкова дълго време. Накрая само каза „Твоя воля“ — неговата нова мантра.