Дэвид Хосп - Невинност

Добсън нямаше представа защо е дошъл тук, но това беше единствената му следа и той не се отказа да помогне на Салазар. След като запомни и трайно запечата в съзнанието си всичко прочетено от досието на Макинтайър, Добсън се насочи първо към „Билерика“, за да зададе няколко въпроса на клиента си. И получи отговори. Отговори, които не беше очаквал. Отговори, в които не знаеше да вярва или не. Но не можеше просто така да се откаже. Щеше да продължи до края дори и това да означаваше, че ще трябва да седи в колата си на тази пуста улица, наблюдавайки празната църква, докато не умре от студ.

Странно, но тази мисъл го развълнува. Прекарал няколко години в библиотеката на кантората, правейки правни проучвания и пишейки искови молби от името на мегаклиенти в данъчни и финансови дела, той се почувства добре в истинския свят, където вършеше истинска работа за истински клиент от плът и кръв.

Щом зъбите му затракаха, той се усмихна на себе си и се загърна по-плътно с палтото си. Може би все пак адвокатската професия се доближаваше до основните му планове за живот. „И освен това — каза си — едва ли точно студът ще ме убие.“

Фин не беше изпил още първата си бира, когато Лиса довърши втората. Тя можеше да пие като човек с два пъти по-голям ръст от нейния и алкохолът й понасяше доста добре. Той си помисли дали да не се престори на шокиран, но си даде сметка, че вече не може да го изненада почти с нищо.

— Кво става, бе? — попита го тя и вдигна ръка, за да си поръча трета халба.

— Съжалявам, не знаех, че ще се състезаваме — отвърна Фин и допи бирата си, след което кимна на бармана.

Тя поклати глава.

— Не говоря за теб, макар че сега, след като спомена, добре е да си надигнеш полата, за да не я изцапаш в калта. Не, ядосана съм на онзи неандерталец, когото държиш в кантората си.

— Коз ли?

— А кой друг? — Тя с досада вдигна очи и надигна с малката си длан халбата бира, след което пресуши една трета от нея. Остави чашата на масата и избърса устни с опакото на дланта. Много красиви устни, отбеляза Фин, пък дори и от тях да излизаха предимно нецензурни слова. — Мътните да го вземат, какво трябва да направя, да се хвърля направо на врата му ли, за да се сети?

— Повече, отколкото сега го правиш ли?

— Майната ти. — Тя изгледа накриво Фин. После стана и оправи пуловера и полата си. — Погледни ме. — Вдигна ръце, за да подчертае стройните извивки на тялото си.

Той закри очи с ръка.

— Така ще нарушим всички норми на трудовото законодателство.

— Майната ти, няма да те съдя. Вече видях какви хонорари ти плащат. Не си заслужава да си губя времето. Само ме погледни. В мен има ли нещо плашещо или уродливо?

— Определено не — отвърна Фин, гледайки през пролуките на пръстите си, с които продължаваше да закрива очите си.

Тя свали ръце и ги постави на талията си, после леко и прелъстително раздвижи бедра, по подобие на Мерилин Монро. Усмихна се и изкусително облиза устни.

— Честно ми кажи, ще се намери ли нормален хетеросексуален мъж от тази страна на Саут Енд, който не би убил човек, за да опита от тези?

Фин забеляза, че неколцина от мъжете на бара я бяха зяпнали замечтано.

— Не, не мисля — отговори. — Но ще ти кажа, че няколко типа на бара изглеждат така, сякаш биха убили човек, за да опитат от тези. И не бих искал да съм аз този човек.

Лиса седна на мястото си.

— Тогава какво, по дяволите, му има на този Том Козловски, че не иска да ми обърне внимание? — Тя взе бирата си и тогава, сякаш я осени някаква мисъл, се наведе напред и със заговорнически тон добави: — Според теб той гей ли е?

Фин се задави от чутото, с което привлече възмутения поглед на бармана. След като избърса устата си със салфетка, той се разтревожи, че броят на враждебно настроените към него в бара се увеличава, и се запита дали ще може да си тръгне оттук, без някой да е посегнал да го удари.

— Коз — гей! Не, определено не е гей.

— Ами тогава какво, по дяволите?

Фин сложи ръка на рамото й.

— Причината не е в това как изглеждаш — успокои я. — Повярвай ми. Просто Коз е мъж от деветнайсети век. Ако кажа, че е традиционалист, ще е прекалено слабо да го опиша. Чест, честност и уважение — и стоицизъм най-вече — това са принципите, които го движат в живота. Той си е такъв.

— Знам. Точно това ми харесва в него. Той е твърд като скала, непоклатим. Другите мъже се преструват на такива и когато се сближиш с тях, виждаш, че всичко е било само мираж. Можеш да прокараш ръка през въображаемия им образ, също като през въздух. При Том няма поза, няма преструвки.