Дэвид Хосп - Невинност

Фин примижа, опитвайки се да различи по-добре човека. Изкуши се да му каже да дойде в понеделник в нормалното приемно време, но предните два дена беше изгубил време в организационни проблеми. Няколкото години самостоятелна практика го бяха научили, че трябва да грабне всяка нова потенциална поръчка. Човек не знае откъде ще изскочи заекът. Светкавичната реакция и експедитивността бяха седемдесет процента от качествата, необходими за оцеляването на адвокат на самостоятелна практика.

— Добре — отвърна той. — Ела вътре и ще поговорим. — Отвори вратата и влезе в кантората, като направи път на непознатия да мине. — Значи ти трябва адвокат? — Фин свали палтото си и го метна на закачалката на стената.

— Не точно — отговори мъжът.

Фин го погледна отблизо. Тук непознатият изглеждаше още по-внушително. Беше направо огромен. Ръстът му беше поне метър и деветдесет и пет. Имаше масивни рамене, огромни бицепси и длани с големината на бейзболни ръкавици. Вратът му беше дебел и здрав. Щом свали шапката си, се разкри бледо лице с червеникава коса. Беше млад, най-много на двайсет и три-четири години. Но погледът му беше на зрял и възрастен човек.

— Изглеждаш ми познат — каза Фин. — Срещали ли сме се преди?

— Не — отговори младежът.

Фин сви рамене.

— Е, щом нямаш нужда от адвокат, тогава с какво да ти помогна?

— Господин Слокъм ме изпрати.

В главата на Фин заби тревожен сигнал. Това не беше добър знак.

— Защо? — попита.

— Каза, че е обмислил вашето предложение да уреди развода си.

Фин остана прав в средата на просторния офис, само на около метър от гиганта. Онзи излъчваше някаква странна решителност и спокойствие. Не беше нито развълнуван, нито притеснен.

— И? Какъв е отговорът му?

Мъжът кимна, после направи две бързи крачки към Фин — изненадващо бързо и ловко, почти като балетни стъпки, предвид ръста му — и го удари в корема толкова силно, че адвокатът усети как смачка вътрешностите му и едва ли не стигна до гръбначния му стълб.

Фин се преви на две и падна на колене, а великанът направи две крачки назад. В продължение на повече от минута адвокатът не можеше нито да помръдне, нито да говори и сериозно се уплаши, че ще умре. В младостта си беше претърпявал достатъчно и всякакви побои и самият той си го беше изкарвал на другите, но толкова силно не го бяха удряли досега. Беше чувал истории как някой бил умрял от удар в главата и сега се запита зали е възможно да има същия резултат от удар в корема.

Постепенно възвърна способността си да се движи, белите му дробове се разшириха достатъчно, за да може да произнесе поне някакви звуци. Устата му се разтвори, но от нея не излезе звук и той отново се уплаши, че ще си умре тихо и безмълвно. Ако вниманието му не беше насочено към възможностите за оцеляване от ситуацията, той щеше да се изуми от реакцията на нападателя му. Непознатият гледаше адвоката със загриженост и изглежда се успокои, когато Фин отново показа признаци на живот.

Трябваше да мине още минута-две, преди Фин да се поизправи и да възвърне способността си да говори.

— Приемам това като знак, че предложението ми е отхвърлено — каза адвокатът и се изкашля, след което избърса устата си и провери дали няма кръв по лицето му.

— Не искам да го правя — тихо каза младежът.

— Добре, значи ставаме двама.

— Сериозно говоря.

Фин се беше убедил, че е така.

— Тогава не го прави — каза.

— Нямам избор. Господин Слокъм иска проблемът да се реши. Готов е да удвои сумата на имуществото, което госпожа Слокъм би получила по силата на предбрачния им договор. Наредено ми е да се погрижа вие да приемете това условие. Тази вечер.

По челото на Фин изби пот и той я избърса.

— Четири хиляди на месец? — попита.

— Повече, отколкото аз печеля — отвърна младежът. — А и тя няма да си мръдне пръста, за да ги спечели.

Фин поклати глава.

— Няма да се съгласи.

— Сигурен съм, че можеш да я убедиш. Ако не, аз мога. — Младежът скръсти ръце. — Така трябва да стане. Ти се съгласяваш сега и аз спирам да те притеснявам. Мамка му, дори ще те заведа в бара на ъгъла, ще те черпя бира, за да видиш, че не съм толкова лош човек.

Фин кимна и се подпря с ръка на пода.

— Помогни ми да стана — каза и изпъшка.

Младежът свали ръце и пристъпи напред, след което се наведе да помогне на Фин да се изправи. Адвокатът надигна едното си коляно от пода и рязко удари с глава в лицето младежа, който полетя назад от изненадващата атака.