Дэвид Хосп - Невинност

Фин беше сигурен, че ще може да се справи сам. Беше участвал в предостатъчно схватки и знаеше, че хубавият удар с глава в носа на противника е достатъчен да укроти дори и най-непоправимите скандалджии. Понякога трябваше да се нанесат няколко довършващи удара — бърз ритник в слабините или може би удар с тежък предмет в тила — но това бяха само подробности.

Фин стана и тръгна към непознатия, чакайки го да падне на пода и така да се превърне в лесна мишена. Но се случи нещо забележително: мъжът не падна. Олюля се, хванал се за лицето, но остана на крака. След няколко секунди свали ръце и Фин видя кръвта, която течеше от носа му. С изключение на това великанът изглеждаше невъзмутим. Тогава адвокатът осъзна, че си е навлякъл големи неприятности.

— Направи грешка — каза мъжът.

— И аз имам такова впечатление.

— Голяма грешка.

— Да, мисля, че и двамата сме съгласни по тази точка.

Този беше невероятно бърз за толкова едър човек. Той сграбчи Фин за гърлото с едната ръка, а с другата го хвана за ризата и го повдигна във въздуха.

— Почакай — запротестира адвокатът. — Не си изслушал предложението ми.

Младежът го хвърли над бюрото в тухлена стена, Фин падна и изглежда си нарани коляното. Но нямаше време да оценява травмите, тъй като нападателят му заобиколи бюрото и понечи да го вдигне отново. Фин се почувства като герой в някаква откачена приказка, когато отново се озова във въздуха. Само дето липсваше бобеният стълб към небето.

Гигантът го метна отново, той полетя в другия край на помещението и отново се удари в стената. Мъжът го вдигна с едната ръка, а с другата, свита в огромен юмрук, замахна да го удари в лицето, Фин мобилизира всичките си сили и успя да отклони главата си настрани така, че юмрукът на нападателя му се заби в стената и направи дупка в мазилката и боята.

Докато младежът вадеше ръката си от дупката, Фин си даде сметка, че това е последният му шанс и го удари два пъти в корема. Беше като да удряш чувал с пясък. Мъжът с нищо не показа, че е засегнат от ударите му. Хвана го и го вдигна отново, като този път го държеше под брадичката, Фин зърна за миг зейналата дупка в стената, причинена от удара, и потрепери, като си представи, че този човек може да удари лицето му. И съжали, че е икономисвал за здравни осигуровки.

Външната врата на кантората се отвори със скърцане.

— Какво, по дяволите…

Никога досега Фин не се беше чувствал толкова щастлив да чуе гласа на Том Козловски.

Младежът изглежда не се притесни ни най-малко от промяната в обстановката, но поне вниманието му беше отвлечено и той отложи временно нападението си. И това беше нещо.

— Изчезвай оттук, старче — каза младежът на Козловски. — Това не е твоя работа.

— Аз работя с него — отвърна Козловски, — а значи е и моя работа. Освен това си забравих ключовете в моя кабинет, а ти си застанал на пътя ми, така че определено е моя работа.

Великанът пусна Фин на земята.

— Добре — каза и бързо тръгна към бившето ченге. Толкова бързо, че Козловски нямаше време да извади пистолета си. „Това не е добре“ — помисли си Фин. Коз беше скала, но поне с петнайсет сантиметра по-нисък от този колос и поне с петдесет килограма по-лек и с четвърт век по-стар. Адвокатът се усъмни, че Козловски едва ли ще издържи много по-дълго от него в една ръкопашна схватка с младия мъж.

Фин видя как младежът замахна с юмрук към главата на Козловски. Той обаче лесно избягна удара, след което силно изрита нападателя с пета в дясното коляно. Чу се зловещо изпукване и мъжът се олюля, после извика от болка. Падна на здравото си коляно пред Козловски и го погледна с гняв. Бившето ченге не си губи времето. Удари мъжа с юмрук в адамовата ябълка. Онзи сякаш онемя, отвори широко очи от страх, понечи да се хване с ръце за гърлото и се стовари на пода. Там започна да се мята безпомощно като риба на сухо, докато Козловски застана над него.

Фин се изправи и отиде до детектива.

— Мъртъв ли е?

Козловски поклати глава.

— Още не.

— Ще бъде ли?

— Не знам. Едва ли. — Коз се наведе и понечи да свали дланите на непознатия от гърлото. — Дай да видя. — Мъжът отблъсна ръцете му и продължи панически да се опитва да си поеме въздух. Козловски извади пистолета и го опря в челото на мъжа. — Трябва да преценя дали ще има нужда от линейка — обясни. — А сега си свали ръцете или ще те гръмна. — Мъжът неохотно се подчини и свали дланите си от гърлото. Козловски се наведе по-близо и огледа мястото. — Не — каза и се изправи. — Няма нищо счупено. Трахеята е само временно притисната. — Той се обърна към непознатия на пода: — Успокой се. Ако се напрягаш, ще е по-зле. Ще си дишаш пак нормално след минута-две. — Козловски не свали пистолета, нито погледа си от мъжа на пода, който тъкмо започваше да се възстановява от удара и да поема първите глътки въздух. — Недоволен клиент или сърдит съпруг? — попита той Фин.