Дэвид Хосп - Невинност

Адвокатът поклати глава.

— Пратеник от Слокъм.

Козловски кимна.

— Аха, значи е решил да играе грубо? Доколкото разбирам, не е приел последното ти предложение?

— Очевидно.

— Е, и? Да извикаме ли полиция или просто да взема да го застрелям? Така ще му върнем нашето послание.

Мъжът на пода се подпря на лакът и изрече:

— Не, моля ви!

Фин поклати глава.

— Приятелят ми се шегува. — Погледна към Козловски. — Шегуваш се, нали?

Той само сви рамене.

— Нека първо да поговорим с него — предложи Фин. — После ще решим какво да правим.

— Нямам против. Той направи дупка в твоята стена, не в моята. Аз съм само наемател. — Коз погледна към младежа. — Можеш ли сам да се изправиш и да седнеш на стола? — Мъжът кимна. — Добре. Надявам се разбираш, че ако направиш някое прибързано движение, ще те застрелям, без да се церемоня? — Мъжът отново кимна.

— Добре, тогава бавно се изправи.

Мъжът стана и седна на стола до стената.

— Как се казваш? — попита го Фин, подпрял се на бюрото си.

— Чарли.

Адвокатът поклати глава.

— Как ти е пълното име?

Чарли се поколеба.

— Чарли О’Мали — отвърна накрая.

Фин се засмя.

— Знаех си, че те познавам отнякъде. Ти си роднина на Майкъл О’Мали, нали?

Чарли кимна.

— Помниш ли Големия Мик? — обърна се Фин към Козловски. Той поклати глава. — Големия Мик О’Мали — повтори адвокатът. — Имаше своя банда в Чарлстън. Голям пич. Спасявал ми е задника поне десетина пъти, когато бях хлапе и обикалях в бандата на Тай Маклуън през осемдесетте. — Фин погледна към Чарли. — Баща ти ли е?

Младежът поклати глава.

— Чичо.

— Как е той?

— Умря.

— По дяволите. Как?

— От рак.

— Много съжалявам. Предполагам е по-добре от куршум в главата. А сега ти си тръгнал по стъпките му, като се занимаваш с рекет?

Чарли поклати глава.

— Вече ти казах, че не исках да се занимавам с това. Но нямах избор.

— Защо?

Той скръсти ръце.

— Преди три години карахме с един приятел. Дори не ми беше истински приятел, просто познат. Той влезе в някаква препирня и накрая полицаите ни преследваха и ни спряха. Откриха половин кило дрога в чанта в багажника на колата. За това нещо излежах две години.

— Защо?

— Колата беше моя. Онзи излъга и каза, че чантата не била негова. Ченгетата нямаше как да знаят, а и на тях им беше все тая. Достатъчно им беше само, че ще окошарят някого. Сега съм освободен под пробация и Слокъм е един от малкото, които биха се застъпили за човек като мен. Даде ми работа, а да имам работа е едно от условията на пробацията ми. Той спонсорира доста бивши затворници.

— Сякаш е някакъв крал — коментира Козловски.

Чарли кимна.

— Направо е като шибания Ганди. Но всичко си има цена. Казва ми да свърша някаква задача, аз отивам и изпълнявам.

Фин се почеса по главата.

— Кой ти е гарант за пробацията?

— Хектор Санчес.

Адвокатът погледна към Козловски.

— Говори ли ти нещо името?

Детективът кимна.

— Имал съм си работа с него. Не е лош човек. Прекалено много работи, под голям стрес е, но е разумен тип.

Фин се замисли.

— Ти наистина ли искаш да започнеш наново живота си или ме будалкаш?

— Кълна се, не искам да се занимавам с това.

— А какво искаш?

Чарли ги погледна смутено. Фин си каза, че е доста странна реакция за толкова едър мъж.

— Искам да бъда музикант.

— Музикант? — Фин едва сдържа смеха си.

— Звучи откачено, нали? Обаче съм доста добър. В миналото пеех в църковния хор, а дядо ми като малък ме научи да свиря на китара.

— Глупости, ти никога не си бил малък.

— Когато бях в пандиза, единственото хубаво нещо беше, че ми разрешаваха да си държа китарата и имах възможност да се упражнявам. Нямам намерение да ставам звезда или нещо подобно. Само искам да свиря по баровете. В това съм добър.

Фин направо онемя от изненада. Погледна към Козловски, който сви рамене.

— Добре — накрая рече адвокатът, — ето какво ще направим. Ще се обадим на Санчес. Освен това ще ти намеря друга работа. В замяна ти ще стоиш настрана от Слокъм и няма да се връщаш при него.

— И защо ще го правиш?

— Както вече казах, чичо ти ме е спасявал от доста неприятни ситуации, когато бях млад. Може би това е шансът ми да му се отплатя за добрините. А и тоя скапан развод не те засяга, а засяга мен и Слокъм. Дай си телефонния номер и ще ти се обадя утре.

Чарли изгледа първо единия, после и другия.

— Наистина ли? И само това? Ще ме пуснете да си тръгна свободно?