Дэвид Хосп - Невинност

— Заеми се със случая — отвърна Козловски.

Фин замълча за миг.

— Сигурен ли си?

— Да. А сега отвори скапаната врата, много е студено.

— Защо?

— Казах ти — адски е студено.

— Не, защо искаш да се заема със случая?

— Не му вярвам на този. Да, от разказа му излиза, че е невинен, но дори и да не е стрелял по Мади, той е прекарал зад решетките петнайсет години. Никой, който е несправедливо обвинен, не би седял и мълчал толкова време в място като „Билерика“. Този тип крие нещо. Не знам какво е то, но определено не ни казва цялата истина.

— Но…

— Но аз бях приятел с Мади Стийл. Може да не съм убеден в невинността на Салазар, но не мисля и че е виновен. А ако Салазар действително не е стрелял по Мади, тогава негодникът, който го е сторил, все още се разхожда на свобода. Това никак не ми харесва. Докато не получа отговори на някои въпроси, няма да имам покой. А сега отвори проклетата врата, преди да съм изтръгнал брезента на гюрука, за да си отворя сам.

Фин седна на шофьорското място и отключи вратата на Козловски. Той едва намести огромното си тяло в тясното пространство на колата.

— Знаеш ли — каза Фин, — ти наистина си много странен човек.

— Не — отвърна Козловски. — Просто ми е много студено.

На път за кантората се отбиха да обядват в кръчма в Чарлстън: наденички с картофено пюре за Козловски и сандвичи за Фин. Храната беше страхотна, но от обслужването имаше какво да се желае. Когато прекрачиха прага на старата сграда, в която се намираха офисите им, вече наближаваше два следобед, Фин беше платил авансово наема благодарение на щедрите хонорари, които получаваше като партньор-съдружник в „Хауъри“. Козловски плащаше символична сума за ползването на двете стаи в дъното на етажа.

— Мили скапани Боже, къде бяхте досега? — нападна ги Лиса Кранц още от вратата, Фин все още свикваше с острия й език и цветистите ругатни. Не че за един адвокат беше необичайно да прибавя към всяка втора дума по някоя и друга ругатня, но от нейната уста тези думи звучаха шокиращо. Тя беше дребна, на трийсет и две години, студентка по право в Североизточния университет, с гъвкаво тяло, изваяно от часовете, прекарани на фитнес уредите и бягащите пътечки. Имаше черна коса и смугла кожа, грижливо поддържана чрез редовни посещения в скъпите козметични салони на Нюбъри Стрийт. А дрехите и обувките й със сигурност струваха повече от неговата кола. Тя работеше като стажант при Фин от осем месеца и беше демонстрирала впечатляващи теоретични познания и организационни качества. Затова Фин постепенно свикваше и се примиряваше с ругатните й.

— Ходихме да обядваме — отвърна той. — Защо, да не би да ти липсвахме?

— Както винаги. — Тя примигна уж влюбено с миглите си.

Козловски й кимна вместо поздрав и отиде в кабинета си, като затвори вратата след себе си.

— Отново проблеми с контактните лещи ли имаш? — попита адвокатът.

— Не, само се опитвам да флиртувам — отвърна тя.

— Е, трябва да се стараеш повече. Аз вече съм зает.

— От коя? От онази чудо-жена от Вашингтон ли? Браво на теб. Нещата между вас вървят доста добре — от осем месеца съм тук, а дори не съм я срещала досега.

Фин стисна зъби и заби поглед в писмата на бюрото му.

— Говори си каквото искаш, но аз съм ангажиран.

— Браво на теб. Не мислиш ли, че е прекалено егоистично да си въобразяваш, че ще пърхам с мигли на теб? Не си мой тип.

Фин вдигна очи от пощата. Замислено посочи с палец себе си, после наведе глава и посочи с пръста си към вратата, която водеше към кабинета на Козловски.

— Не може да бъде — каза той. — Шегуваш ли се?

Тя сви рамене.

— Някои жени харесват по-възрастни от тях мъже.

— Да, ама той не е мъж като мъж. Той е праисторическо изкопаемо, което полицията извади от ледника преди двайсет години и го пусна по улиците на Бостън, за да се бори с лошите.

— Млъкни, че още повече се възбуждам. Освен това белезите са секси.

— Не ме разбирай погрешно. Той е най-близкото до приятел, което имам в момента, и аз бих застанал пред него, за да го предпазя от куршум, ако куршумът би могъл да го засегне изобщо. Но Том Козловски и романтика? Говорим за две коренно противоположни неща.

— Както и да е. — Лиса се обърна към бюрото си и взе от там купчина листа, след което ги остави на бюрото на Фин. — Ето проучването, което поиска.

— Вече си готова? Толкова бързо?

Тя изненадано вдигна вежди.

— А ти какво очакваше? — Лиса се върна при бюрото си и отново се обърна към Фин: — Наистина ли искаш да вземеш този за клиент? Имаш ли представа колко е трудно да се отмени присъда, постановена от съдебни заседатели?