Дэвид Хосп - Невинност

— И дъщеря ви се роди сляпа? — попита Фин.

— Не, роди се напълно здрава.

— Тогава какво стана?

— Стана, когато полицията нахлу и ме арестува. Когато заведох Мария в болницата, властите разбраха, че живеем нелегално в страната. В продължение на няколко месеца не се случи нищо, но тогава полицията започна програма за идентифициране и депортиране на нелегалните имигранти — и по-специално на имигрантите от Южна и Централна Америка. Името ми беше включено в списъка и започнаха разследване срещу мен. Целта беше да ни депортират. Полицай Стийл, жената, която беше нападната, отговаряше за моя случай.

— Значи много добре сте разбирали, че дните ви в тази страна са преброени, ако не спрете по някакъв начин разследването на Стийл — намеси се Козловски. — Ако има по-добър мотив да я очистите, здраве му кажи.

— На тази теза се базираха и обвинението срещу мен. С тази подробност, че сигурно нямаше да ме депортират. Бях започнал процедура по кандидатстване за политическо убежище. Ако можех да докажа, че при връщането ми в Салвадор ще бъда подложен на политическо преследване, щяха да ми разрешат да остана законно в Америка. Предвид обстоятелствата мисля, че щях да успея.

— Не знам. Доколкото знам, критериите за предоставяне на политическо убежище са много строги. Щеше да е много трудно да предоставите доказателства, че ще бъдете изложен на опасност — отбеляза Фин.

— Възможно е. Но процедурата отнема дълго време. Така ми казаха. Освен това каква полза щях да имам да очистя полицай Стийл, както цветисто се изрази господин Козловски? Та нали случаят щеше да бъде възложен на друг неин колега.

— Имате право.

— Така или иначе аз бях започнал процедурата легално и дори не бях чул за нападението над полицай Стийл. Една вечер полицията нахлу в апартамента ни. Мигел за щастие не беше вкъщи. Той беше на осемнайсет и изпълнен с характерните за тази възраст гняв и недоволство. Вероятно щеше да се опита да окаже съпротива и това само щеше да влоши положението ни. По време на ареста ми счупиха ръката и носа и ме пребиха. Но най-много пострада Росита.

— Какво се случи?

Салазар наведе глава и разтърка слепоочията си. Когато отново вдигна глава, очите му бяха зачервени.

— Тя беше безпомощно бебе. Когато нахлуха, събориха детското й столче и тя си удари главата в пода. Опитах се да се добера до нея. Казах им, че съм лекар, че тя се нуждае от помощ, но те изобщо не ме слушаха. — Салазар избърса сълзите си и се изкашля. — Тя претърпя мозъчна травма. Подобно нещо се случва, когато раздрусате силно едно бебе. Загуби зрението си и получи ментални увреждания. Тя обаче е великолепна и, слава на Бога, много е щастлива.

— Как оцеля семейството ви, след като ви арестуваха? — попита Фин. — Без пари, с дете, което се нуждае от специални грижи?

— Ето в това беше голямата ирония на съдбата. Росита беше родена в тази страна и е американски гражданин. Благодарение на това тя можеше да се ползва от безплатно здравно обслужване и от друга блага на социалното осигуряване. Когато социалните работници разбраха какво се е случило, те настояха пред имиграционните служби майка ми и брат ми да останат в страната. А и Мигел, той винаги е бил най-умният в семейството. Работеше на две места и въпреки това завърши училище с най-висок успех от випуска си. Дори спечели стипендия да следва в Масачузетския университет. Там също показа отличен успех, като през цялото време поддържаше финансово майка ми и Росита. На практика той се превърна в неин баща, след като ме вкараха в затвора. Сега е лекар и натурализиран американски гражданин. — Салазар засия от щастие, докато говореше за брат си. — Сега той е пример на сбъдналата се американска мечта.

— Сигурно таите в себе си много гняв и злоба — обади се Козловски.

Салазар се намръщи.

— Защо мислите така?

Детективът погледна Фин, който отговори вместо него:

— Когато човек се замисли за блестящото бъдеще, което сте можели да имате, и за всичко онова, което сте изтърпели вие и дъщеря ви — как е възможно да не изпитва обида и злоба?

Салазар погледна първо единия, после другия.

— Вие нямате деца, нали? — Двамата поклатиха глави.

— Когато полицаите щурмуваха апартамента ми, аз с очите си видях как главата на Росита се удари в пода. Чух я да пищи и след малко писъците спряха. Аз съм лекар и имам представа какви увреждания може да причини подобно падане на едно новородено. Помислих си, че е мъртва.