Дэвид Хосп - Невинност

— Щом е било толкова хубаво, тогава защо заминахте? — Въпросът дойде от Козловски и в тона му имаше известно предизвикателство.

— В моята родина щастието е само илюзия.

— Заради войната ли? — попита Фин.

— Заради войната. Аз никога не съм имал определени политически убеждения. Но все пак бях лекар, лекувах болните, ранените. Никога не съм питал пациентите си какви политически възгледи изповядват. Мислех си, че съм неутрален, но очевидно съм бил наивен.

— Лекували сте не когото трябва?

— Лекувах всички. За мен нямаше подходящи или неподходящи пациенти. — Докато говореше Салазар, в очите му загоряха пламъчета и Фин за първи път почувства нотка на гняв в тона на салвадореца. После, също така бързо, както и се появиха, гневът и обидата изчезнаха.

— Никога не съм връщал пациент, не съм отказвал да лекувам някого, а това означаваше да лекувам партизаните и от двата враждуващи лагера. — Той погледна към Фин.

— Какво знаете за войната в Салвадор?

Адвокатът помисли и отговори:

— В интерес на истината, не много. — В действителност той си даде сметка, че не знае почти нищо. В главата му изплуваха смътно вестникарски заглавия, но същинската информация беше доста оскъдна.

— През осемдесетте години правителството беше под здравия контрол на военните и богатия елит. По онова време имаше опити да се състави реформаторско правителство, но всичко беше за заблуда на народа.

— Поредната илюзия? — попита Фин.

— Именно. Създаде се партизанско движение от комунисти-марксисти, подкрепяни най-вече от селското население извън градовете и от полуграмотната средна класа. Партизаните не разполагаха със сили и средства да организират мащабна фронтална атака и затова разчитаха повече на тактиката на отвличанията и спорадичните набези, насочени главно към елита, живеещ в градските райони, като тези в Сан Салвадор.

— Тероризъм — изръмжа Козловски.

— Да, тероризъм — съгласи се Салазар и за първи път погледна детектива в очите. — Аз не оправдавам, но и не осъждам тактиката, прилагана и от двете страни по време на войната. Просто се опитвах да спася ранените.

Фин се намеси отново в разговора, усетил напрежението, възникнало между двамата мъже:

— Предполагам, военните са проявявали големи жестокости, за да потушат партизанското движение?

Салазар продължи да гледа Козловски.

— Да, може да се каже. Макар че правителството се стремеше да не вдига много шум в действията си срещу левите. Причината е, че преобладаващото мнозинство на населението — над деветдесет процента — живееше в бедност. Много от хората изпитваха симпатии към бунтовниците. Правителството си даваше сметка, че седи върху буре с барут, и осъзнаваше, че винаги има риск една искра да взриви всичко, което онези с власт и пари се мъчеха да запазят. За да избегне катастрофата, правителството възложи на трети лица голяма част от мръсната работа.

— На кого? — попита Фин, искрено заинтригуван от разказа.

— На Ескадроните на смъртта.

— На Ескадроните на смъртта?

Салазар кимна.

— Малобройни военизирани групи от наемници, бандити и най-обикновени престъпници, вербувани да извършват най-пъклени дела. Те бяха ръководени от военните и финансирани от богатите земевладелци: елитите, които се стремяха да не позволят на левите партизани да се укрепят в страната.

— Сега си спомням, че съм чел за тях — коментира Фин.

— Със сигурност. През 1980 година Ескадроните на смъртта убиха три американски монахини, които помагаха на селското население. Това предизвика голяма суматоха в американската администрация, защото именно тя подкрепяше дясното правителство, стоящо зад ескадроните.

— Монахини? Но защо ще убиват монахини?

Салазар мрачно се изсмя.

— Войната не познава приличие дори и с Божиите служители. Освен това католическата църква в Салвадор подкрепяше партизаните, или най-малкото провеждането на политическа реформа в страната. Много от онези, които се занимаваха с мисионерска работа, признаваха, че реформа — или дори революция — е крайно необходима и че това е единственият начин да се спаси голяма част от населението от лапите на мизерията. Дори архиепископът на Салвадор беше критик на правителството и непрекъснато настояваше за истинска реформа — докато не беше убит. — Фин не успя да прикрие ужаса си. — Да, господин Фин. Такъв беше Салвадор и никой не беше застрахован от подобна участ.

— И какво стана с вас? — попита Козловски, незаинтригуван от досегашния разказ.