Дэвид Хосп - Невинност

— Добре ли си, Мак? — попита го детектив Кунц от другия край на стаята.

— Добре съм. — Той се изкашля. Като че наистина й пука. „Проведи си шибаните телефонни обаждания, прибери се у дома и направи на шибания си съпруг вечеря. Недей да ми стоиш тук и да ме питаш дали съм добре, като че ти си част от отдела, а аз не се вписвам в него.“ Той отвори очи и погледна към нея. Тя също го гледаше разтревожено.

— Сигурен ли си? — попита го.

От друга страна, за ченге задникът й не беше лош. Нямаше цици, но пълно щастие на този свят няма. Той престорено се усмихна:

— Снощи излязох да пийна с приятели. Май съм прекалил.

— И на мен ми се е случвало. В хладилника имам „Киви Пауърейд“. Много помага при махмурлук. Заменя електролитите. Ще ти дам, ако искаш.

— Да, добре, благодаря.

Тя стана и отиде в кухнята, за да вземе напитката.

“Киви Пауърейд“, електролити. Накъде, по дяволите, отиваше този свят? Какво беше станало с черното кафе и аспирина? Едно беше напълно ясно: светът около него се беше променил, докато той седеше на стола си, и вече може би беше прекалено късно.

Джими Алварес стоеше мълчаливо, докато Падре затвори телефона.

— Нашият приятел казва, че ще се погрижи за проблема — каза Карлос. — Зад решетките.

Джими мълчеше. Той работеше отдавна при Карлос и беше оцелял досега само защото знаеше кога да си държи устата затворена. Беше мексиканец, и то само наполовина. Преди десет години това щеше да е пречка за членството му във ВДС. Вярно, добри бойци от други националности също се наемаха и тогава, но в онзи период ВДС беше организация, в която живееше духът на Салвадор.

Но Джими изигра много важна роля при организирането на презгранични контрабандни коридори, което позволи на организацията да извършва голяма част от печелившите й дейности. Беше израснал в Ел Сенизо, точно от другата страна на границата, срещу Рио Браво, Тексас — град, който се беше прочул благодарение на филма от 1959 година с участието на Джон Уейн и Дийн Мартин. Баща му беше американец, майка му — не. Като резултат той познаваше всички от двете страни на границата. Без него и без информацията, която осигуряваше, ВДС нямаше да успее. Затова Карлос го държеше още жив.

В същото време Падре държеше Джими близо до себе си и той знаеше, че шефът му винаги ще гледа да изпита лоялността му, защото е мексиканец. Когато Карлос го нае, Джими си мислеше, че е ударил джакпота и се перчи из града един месец. Сега обаче съзнаваше, че е било само илюзия, и беше готов на всичко, за да може да излезе от ВДС. Карлос беше хладнокръвен убиец, докато той си беше само тарикат и мошеник. Никога не беше посягал на някого, с изключение на няколкото плесници, които беше зашлевил на няколко проститутки, за да се направи на по-голям мъжкар. И имаше чувството, че Карлос започва да усеща неговата слабост. Това го поставяше в доста опасно положение.

— Как мислиш, Джими? — попита го Карлос. Другите в стаята обърнаха погледите си към него. Падре рядко се допитваше за съвет. Това накара Джими да застане нащрек и той внимателно обмисли въпроса, преди да отговори:

— Щом иска сам да се справи с проблема, тогава нямаме причина да не му позволим да го стори.

— Но… — попита Карлос.

— Но ние трябва да имаме резервен план — продължи той. — Идният уикенд е много важен за нас. Ако Макинтайър успее да изчисти бъркотията, която сам забърка, тогава така да е. Ако не, ще трябва да почистим сами.

— А нашият приятел детектив? Какво ще правим с него?

— От това, което ми каза, разбирам, че в миналото е бил полезен, но също така е създал и ненужен риск. Ако се провали и този път, трябва да го премахнем.

— А ако успее?

— Пак. Вече е стар и тромав.

Карлос се засмя.

— Откога възрастта е пречка, приятелче?

Другите в стаята също се засмяха, но Джими невъзмутимо отговори:

— Ако възрастта те прави по-силен, не е пречка. — Предпазливо погледна към Карлос. — Според теб възрастта направила ли е детектив Макинтайър по-мъдър?

Смехът спря. Всички се обърнаха към Падре.

— Не — отвърна той. — Нашият приятел определено не е много умен.

— И аз така мисля. Предвид тази му слабост той вече не може да ни е полезен. Разполагаме и с други хора на подходящи постове. Той само ни компрометира.

— Съгласен — каза Карлос след кратък размисъл. — След като мине съботата, ще се погрижим да премахнем тази слабост. — Той се обърна към прозореца. — Съгласен съм и с мнението ти, че трябва да имаме резервен план. Искам ти да се заемеш с това.