Дэвид Хосп - Невинност

— Дадено, шефе.

— Добре.

— Всичко друго наред ли е? — попита детективът.

— Чудно. Имаме една седмица да докажем, че този човек е невинен и да разберем кой е убил Марк Добсън. Какво би могло да се обърка?

Козловски седеше в кабинета си, загледан в телефона. Беше очаквал с нежелание този момент и ето че беше дошъл.

Той вдигна слушалката и набра номера, който гледаше пред себе си. Тя се обади след второто позвъняване:

— „Жертви на насилие“, мога ли да ви помогна?

— Искам да говоря с Мадлин Стийл — отвърна той. Знаеше, че е тя на телефона, но искаше да се убеди напълно. Или може би само протакаше.

— Сержант Стийл на телефона.

— Мади, здравей, Коз е. — Телефонът сякаш се покри с лед. — Как си?

— Коз?! — Тя беше силно изненадана.

— Как си? — повтори той.

— В сравнение с какво? В сравнение с кога, с вчера ли? С миналата година? В сравнение с преди петнайсет години, когато за последен път благоволи да ме попиташ?

— Съжалявам, Мади.

— Глупости. — Тя млъкна, а Козловски не знаеше какво да каже.

— Какво искаш? — накрая попита тя.

— Трябва да говоря с теб.

— Говори тогава.

— Лично.

— За какво?

— Предпочитам да не е по телефона. Тази сутрин ще имаш ли време? Може да наминем при теб.

— „Ние“?

— Един колега, с когото работим заедно. Адвокат.

— Вярно, ти сега си в частния бизнес. Частен детектив. Понеже те раниха по време на служба.

— Простреляха ме в коляното, но сега съм добре.

— Сигурно. Поне можеш да ходиш. За какво иска да говори с мен този адвокат?

— Казах ти, че не желая да го обсъждам по телефона. Може ли да дойдем тази сутрин?

— Проста ей така? Петнайсет години ни вест, ни кост от теб. Петнайсет години мълчание и изведнъж ми звъниш и искаш да наминеш да си побъбрим?

— Важно е, Мади.

— Аз имах нужда от теб.

— Знам. Съжалявам. Важно е.

Той я изчака да вземе решение.

— Единайсет и половина — отвърна тя и затвори.

Козловски се вгледа замислено в слушалката. После я постави върху апарата и си пое дълбоко дъх. Обаждането всъщност мина по-добре, отколкото очакваше. Не би се изненадал, ако тя му беше затворила. Това беше добър знак. Можеше да стане по-лошо обаче. Когато се видеха лично, тя щеше да се е отърсила от шока и тогава можеше да стане по-лошо. А когато разбереше за какво са отишли при нея… „лошо“ щеше да е слабо да се каже.

Фин трябваше да проведе още един телефонен разговор, преди да тръгнат за срещата с Мадлин Стийл. Тони Хоровиц беше главен лаборант в „Айдентек“, лабораторията за ДНК анализи, където Добсън беше изпратил пробите, взети изпод ноктите на Стийл. Фин беше работил с Хоровиц и по други дела и си каза, че не е зле да се обади и да провери какво е положението. Трябваше обаче да мине през две секретарки и да чака няколко минути, докато го прехвърлят.

— Тони, здравей, Скот Фин е.

— Фин, радвам се да те чуя. Как върви бизнесът?

— Доста добре напоследък.

— Радвам се да го чуя. Имаш някаква работа за нас ли? Знаеш, че винаги сме готови да помогнем и няма да откажем.

— Точно затова ти се обаждам. Вие вече работите по един от моите случаи — сигурно го знаеш.

— Така ли? По кой случай?

— Едно наказателно дело, клиентът се казва Салазар. Адвокатът, който ви го даде, се казваше Марк Добсън. Петнайсетгодишно ДНК. Звучи ли ти познато?

Фин чу как от другата страна на линията лаборантът си пое дъх.

— По дяволите, ти ли работиш сега по него? Нямах никаква представа. Мамка му!

— Защо, проблем ли има?

— Само това, че вчера отказахме да направим анализите. Наредих да опаковат пробите и да ги изпратят обратно.

— Защо?

— Не чу ли? Добсън беше убит този уикенд. След като него вече го няма, не знаех кой ще ни плати. Ние не работим безплатно, знаеш как е?

— Разбирам. Направи ми услуга и извърши анализите. Аз ще се погрижа за заплащането.

— Щом казваш. Но изгубихме време, а и сега имам спешни поръчки. Ще видя какво мога да направя.

— Тони, направи всичко възможно. Този човек е невинен. Знам го и след една седмица имам съдебно заседание. Така че резултатите ми трябват до края на следващата седмица.

— Няма да е лесно, Фин.

— Знам. Но те моля да го направиш. Щом ти казвам, че този човек е невинен, значи е така. Наистина много се нуждая от помощта ти.

Чу въздишката на лаборанта.

— Ще трябва сам да го направя — отвърна Хоровиц. — Ще трябва да се работи през уикенда, а това означава свръхсрочни часове. Готов ли си да плащаш?