Дэвид Хосп - Невинност

Фин се постара да не губи време, доколкото можеше. Първо се обади на Били Смит, специалист по пръстови отпечатъци от Вашингтон, с когото беше работил по дело за бащинство. Смит беше бивш служител на ФБР и беше признат като един от водещите специалисти по дактилоскопия, поради което неговото заключение щеше да бъде непоклатимо. Ако Били направеше добра експертиза и заключение, това щеше да им гарантира пълен успех, Фин имаше предвид и няколко други експерти, ако се наложеше да нагласят експертизата, но за начало искаше да започне с най-добрия.

Тъкмо разиграваше делото отново в ума си и мислеше какво друго би могъл да свърши сам, когато вратата се отвори със замах и влезе Лиса.

— Мамка му — изруга тя, съблече връхните си дрехи и ги метна на закачалката.

— И на теб добро утро — промърмори Фин и погледна часовника си. — Да, все още е утро.

— Да, знам. Затова казах „мамка му“.

— Това някакъв евфемизъм ли е?

— Да, може да се каже.

Вратата отново се отвори и в стаята влезе Козловски.

— Добрутро. — Той кимна на Фин.

— Няма ли и ти да кажеш „мамка му“?

— Какво? — попита объркано детективът. Погледна първо към Фин, после към Лиса. — Някакъв проблем ли има?

Лиса сви рамене.

— Вие двамата сериозно ли? Имаме мъртъв адвокат и невинен клиент, който ще изгние в затвора, ако не му помогнем, а вие ме питате дали има проблем, като ми се явявате на работа в девет и половина?

— Вече невинен ли стана? — попита Лиса.

— Вече е наш клиент. Това го прави невинен — отвърна шефът й.

— Той ни беше клиент и миналата седмица — отбеляза Козловски.

— Миналата седмица ни беше само формално клиент. Тогава го представляваше Добсън. Сега е изцяло наш и е невинен. Свикнете с тази мисъл.

— Няма да спорим за това — каза Козловски. — Та за какво ти трябвахме толкова много?

— Двамата с теб трябва да говорим с Мадлийн Стийл — отговори Фин. — Искам да разбера била ли е напълно сигурна, когато преди петнайсет години е идентифицирала Салазар като неин нападател. Доколкото съм наясно, ти я познаваш, така че тя ще бъде по-склонна да разговаря с мен, ако дойдеш и ти.

Козловски се облегна на стената, в която Чарли О‘Мали беше направил дупка с юмрука си.

— Не е невъзможно — рече. — Но имай предвид, че не съм говорил с нея от години. Не знам доколко ще мога да ти помогна.

— Да, но сте били приятели, нали?

— „Били“ е ключовата дума. Това беше отдавна.

— И бяхте „само“ приятели, нали? — притисна го Фин.

— Точно така — отвърна детективът без колебание. Адвокатът забеляза как Лиса потрепна, но не заподозря нищо.

— Е, поне си я познавал и си бил ченге. Това ти дава доста повече предимство отколкото на мен. Ако ни в клин ни в ръкав й се обади адвокатът на Салазар, надали ще може да припари до дома й. Ако не друго, поне можеш да уговориш среща, може да изгладиш нещата, докато разговаряме с нея. Не й казвай за какво искаме срещата, а само че трябва да поговорим.

— Не съм убеден, че е добра идея.

— Е, това е единствената ми идея. Ако ти предлагаш нещо по-добро, слушам те.

Козловски замълча.

— Добре, значи уговори срещата за тази сутрин.

— А аз какво да правя? — попита Лиса.

— Обади се пак на секретарката на Добсън и уреди да изпратят копия от неговите книжа още днес. Веднага. Може да ти се наложи да проявиш малко тактичност. Секретарката сигурно е доста изплашена. Трябва да я накараш да разбереш, че сме притиснати от времето и затова трябва да имаме неговите документи възможно най-скоро.

— Ще опитам — отвърна Лиса. — Вероятно си прав — тя сигурно е доста изплашена — и затова няма да е лесно. Едва ли често убиват адвокат от „Хауъри, Блек“.

— По-често, отколкото предполагаш — намеси се Козловски.

Тя го погледна, после отново се обърна към Фин:

— Вярно, една жена беше убита преди няколко години, нали? Ти тогава трябва да си бил още там.

Той кимна.

— Познаваше ли я?

Фин отново кимна.

— Ама и ти си един късметлия.

— Благодаря, много ми помагаш.

— Извинявай.

— Искам също така да координираш действията ни с експерта по пръстови отпечатъци — продължи адвокатът.

— Добре. С Коз го обсъдихме снощи. Имам списък от кандидати.

Фин поклати глава.

— Не е необходимо. Аз се занимавах с това по време на самотната ми сутрин. Уговорих Били Смит от Вашингтон.

— Той е добър — коментира Козловски. — На първо място в списъка ми.

— Радвам се, че одобряваш. — Фин се обърна отново към Лиса: — Щом получим книжата на Добсън, изпрати му пръстовите отпечатъци на него.