Дэвид Хосп - Невинност

— По дяволите — изруга на глас. Протегна се и грабна слушалката.

— Да? — изръмжа с пълна уста детективът.

— Салазар още има адвокат — обадиха се отсреща.

— Стига бе, вярно ли? Той има право на адвокат, така е по Конституция.

— Той не бива да излиза от затвора и ти го знаеш.

— Никой съдия няма да го пусне на свобода. Със сигурност не и Кавана. Не и с доказателствата, които имат срещу него.

— Това не е достатъчно.

— Майната ти. — Мак не можа да се сдържи, но знаеше, че отбранителната тактика не е желателна.

— Ако това искаш…

— Не се бяхме разбрали така. Изобщо не се бяхме разбрали така. Не и да вършиш такива глупости. И определено не и за неща, които ме караш да правя сега.

— Ако си мислиш, че те моля, значи там е проблемът. Сигурно не се изразявам достатъчно ясно. Ако ти трябва напомняне, може да се уреди.

Мак внимателно обмисли отговора си:

— Не ми трябва напомняне. Дай ми да поработя върху това.

— Добре, поработи. Но не забравяй, че времето ни е много ограничено.

— Знам.

— Заради колебанието ни нещата стигнаха твърде далеч.

— Добре, знам. Ще те потърся скоро.

— Направи го непременно. Повярвай ми, не би искал аз да те потърся първи. — Връзката прекъсна.

Мак захвърли телефона на пода. Погледна пицата си, но беше изгубил апетит. Погледна телевизора. Бяха минали само няколко минути от играта, а „Селтикс“ вече губеха с осем точки. И не от кой да е, а от „Гризлите“.

— Мътните да го вземат — изруга отново на глас. Светът се беше променил коренно, докато неговото внимание беше заето с друго. И то не към по-добро.

Вторник

18 декември 2007 година

Фин стана рано тази сутрин. Всъщност почти не беше спал. Лежеше и си припомняше всичките разговори, които беше водил с Марк Добсън. Разумът му казваше, че той не е виновен за смъртта на младия колега, но поради някаква причина не можеше да се отърве от чувството за вина.

Към четири и половина сутринта вече беше на крака, взе си душ, хапна сух сандвич и излезе от вкъщи преди пет. Навън все още беше тъмно като в рог, когато отключи вратата на офиса си.

Седна на бюрото си, извади жълт бележник и впери поглед в него. Целта му беше да организира мислите си по делото на Салазар. Въпросите и идеите, свързани с този случай, витаеха в главата му като парчета хартия, духани от силен вятър. В този си вид те надали щяха да са му полезни и той се надяваше, че като ги изложи писмено, ще може да внесе някакъв ред, за да може да продължи в логичен порядък.

Както винаги започна с предположението — необходимата увереност — че клиентът му казва истината и следователно е невинен, Bин придърпа бележника към себе си и започна да пише. После се спря и прочете написаното. “Мадлин Стийл е разпознала грешен човек“.

Замисли се. Написа под изречението един въпрос — „Защо?“

След нова пауза започна на нов ред.

“Как отпечатъците на Салазар са се озовали върху пистолета на Стийл?“

И под него:

„Натопен?“

Облегна се назад, взе бележника и отново прочете написаното. Не беше зле за начало, но само толкова.

Имаше толкова много неща да се изяснят, толкова много парчета, които не се вписваха в мозайката, колкото и да се опитваше да ги намести. Сложи бележника на бюрото и започна да пише още по-енергично, давайки израз на всяка мисъл, която изскачаше в главата му, без да я подлага на допълнителен анализ.

„Кой е имал мотив да убие Стийл?“

„Кой е имал мотив да убие Добсън?“

„Кой е имал мотив да натопи Салазар?“

„Салазар член ли е на ВДС?“

„Замесени ли са ченгета?“

„Макинтайър?“

„Какво е казал Салазар на Добсън?“

„Какво е да растеш сляп и без баща?“

„Щяха ли да депортират Салазар, ако не беше в затвора?“

Фин изля всички въпроси на един дъх. Когато въпросите секнаха, той дълго се вглежда в листа. Добър списък с въпроси. Някъде там се криеха точните въпроси, точните отговори на които щяха да измъкнат клиента му на свобода, и до известен смисъл и самият него.

Той прокара дебела черта под въпросите и написа с големи букви: „СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ“. Подчерта заглавието и написа:

„Да се разпита Мадлийн Стийл.

Да се наеме специалист по пръстови отпечатъци/да се направи сравнение на отпечатъците.

Да се разпита семейството на Салазар.

Да се разпитат свидетелите по делото.

Да се проучи дейността на ВДС.

Да се свържем с лаборатория за ДНК анализи“.

Откъсна листа и прибра бележника. После постави откъснатия лист в средата на празното си бюро. Сега поне имаха някакъв план. Е, може би не чак план, а списък от задачи, но Фин беше дълбоко убеден, че едно от най-важните неща в подготовката по дадено дело е да си в движение непрекъснато и да не се спираш. Дори и да не си сигурен точно какви са целите, ако стоиш неподвижно на едно място, никога няма да напреднеш и само интелектуалните ти качества няма да ти помогнат. Напредването по даден случай изискваше много работа и пот.