Дэвид Хосп - Невинност

Той стана и погледна часовника си. Шест и половина. Беше седял в офиса повече от час, а навън още беше тъмно. Поне магазинът за понички зад ъгъла щеше да отвори скоро. Това беше едно от нещата в Ню Инглънд, които обичаше. На всеки ъгъл имаше магазин за понички. Фин не знаеше какво е това вълшебно нещо в кръглите парчета изпечено тесто, което омайваше хората в този регион, но и той като тях беше жертва на тази мания, така че за какво да се оплаква? Трябваше да си вземе и кафе, за да започне истински деня си. И макар че имаха кафемашина, само Лиса знаеше как се работи с нея. Така му се падаше, загдето беше поискал да е последна дума на техниката. Машината имаше повече бутони и лостове от който и да е автомобил. Както и да е. Щеше да отиде да си купи кафе и дузина понички. Козловски и Лиса обикновено идваха на работа рано, така че закуската и кафето щяха да са още пресни за пристигането им.

Фин си облече палтото и уви шала около врата си. Вече се чувстваше по-добре. Нещата бавно се задвижваха, а тъй като разполагаше само с една седмица да намери отговорите на загадката, сега се нуждаеше страшно много именно от движение. Когато излезе на тротоара, той за първи път след убийството на Добсън имаше чувството, че върви ясно към определената цел.

Козловски лежеше по гръб в леглото на Лиса Кранц. Върху бедрата му имаше чаршаф, но торсът и прасците му бяха открити. Да се прикрие с чаршафа беше проява на добри обноски, може би малко неуместна в случая, предвид това, с което се бяха занимавали през изминалите шест часа. И все пак, когато Лиса беше станала и беше отишла в банята, той се беше почувствал малко неудобно легнал както майка го е родила.

Почеса се по гърдите, докато си мислеше за случилото се между двамата. В много отношения то му се струваше странно. Двамата нямаха нищо, което да ги свързва. Нищо. Произходът им беше различен, както и финансовото им състояние, културните и религиозните разбирания. А съществуваше и възрастова разлика. За повечето хора в днешния модерен свят петнайсет години не бяха голяма разлика, но Козловски не се смяташе за „повечето хора“. За него петнайсет години си бяха като цяла вечност. Като залив, който беше толкова широк, че върху него не можеше да се построи мост.

А имаше и друго нещо — сексът. Щеше ли да бъде задоволена тя от по-възрастен от нея мъж? Тази нощ, изглежда, това не я притесни. Ако не друго, поне тя беше доста задоволена от… всичко. И все пак той нямаше реална база за сравнение. Преживяването му с нея беше такава аномалия в неговия живот, че той не можеше да определи и оцени адекватно реакциите й. Досега беше имал само няколко „приятелки“ и те не можеха изобщо да се сравняват с Лиса. Бяха скромни и почтени: добър материал за брак, както майка му обичаше да казва на английски със силен полски акцент. Когато се беше любил с тях, всичко беше много приятно, но без много комуникация и без много експериментиране. А и с тях никога не му се беше случвало да „излиза на бис“.

Вечерта му с Лиса беше съвсем различно преживяване. Изобщо не спаха. Телата им се сплетоха в едно и правиха неща, за които той само беше чел. Докато бяха заедно, на него не му минаваше през ум да се притеснява за креватните си умения — дали ще я задоволи или не. Беше твърде зает да не изостава от темпото й.

Не че беше нещо различно. Просто се беше отдал на гласа на природата, следвайки първичните си телесни импулси и реагирайки инстинктивно на нейните движения, поддържайки нейния ритъм и ръководейки се по мимиките на екстаз по лицето й. Ако тези мимики бяха някакъв критерий, тогава той се беше представил изключително. И въпреки това нямаше как да е сигурен. Беше чувал, че жените изразяват престорено екстаз, за да се почувстват по-добре партньорите им. Реакциите на Лиса изглеждаха естествени и непресторени, но как би могъл да е сигурен?

Той протегна ръце над главата си и прогони съмненията. Те нямаше да му помогнат, а и вече нямаше какво повече да направи. Не беше в негов стил да се задълбочава емоционално. В личните отношения винаги му беше по-лесно да приема хората като чиста монета, освен ако те не му дадяха повод за съмнение. Лиса Кранц до този момент не му беше дала повод за съмнение, така че по-добре беше да се отдаде на приятните спомени за вечерта, както той ги беше почувствал.

Лиса се погледна в огледалото.

— Мамка му — изруга шепнешком. После се засмя и закри устата си с длан, за да не се чуе. — Мамка му.