Дэвид Хосп - Невинност

Тя прокара ръце по тялото си, по някои бледи белези, които й бяха останали от Том Козловски. Затвори очи и се отдаде на приятните спомени. Прокара пръсти по бедрата си и по талията, после нагоре по гърдите, като от докосването зърната й се втвърдиха. Също както при неговото докосване.

От гърдите едната й ръка се плъзна надолу по корема, който потрепна в очакване, след като ръката продължи по-надолу. Когато се докосна между краката, сякаш тялото й беше разтърсено от електрически ток. Дланта й се спря там, както се беше спряла неговата. Тя се пипаше нежно, с любопитство, имитиращо неговото, тихо стенейки, докато тялото й потръпваше от удоволствие.

Лиса отдръпна рязко ръката си и се наведе над мивката. Не трябваше да прекалява. Сега по всичко личеше, че щеше да я наболява през следващите ден-два. Но си заслужаваше. Тя тихо се засмя отново на отражението си в огледалото. Вероятно имаше по-богат сексуален опит от които и да е три нейни приятелки, но тази нощ беше напълно различна. Беше пълно потапяне в бездната на върховното удоволствие и блаженството. Колкото и да я болеше тялото, то продължаваше да иска още.

Тя отвори вратата и излезе от банята, след което отиде и седна на ръба на леглото. Той лежеше там със затворени очи, с ръце зад главата. Тя докосна бедрото му и той отвори очи. Лиса се запита какво ли си мисли той, дали съжалява за случилото се. От опит знаеше, че не беше нещо необичайно.

— Уморен ли си? — попита го.

— Не. Вероятно ще съм по-късно, но не и сега.

— И аз не съм. — Наведе се и го целуна по лицето, после съжали. — Беше много забавно.

— И на мен.

Тя извърна глава.

— Може би е по-добре да не казваме на Фин. Ще вземе да откачи.

— Добре.

— Освен това не сме правили нещо кой знае какво. — Беше го казвала пред десетки мъже преди. Този път обаче репликата й се стори куха.

Той се намръщи.

— Щом така мислиш.

— Искам да кажа, това е само една нощ, нали така? Не е като да ходим сериозно или нещо подобно.

— Добре. — Двамата се умълчаха за известно време. Той протегна ръка и погали вътрешната страна на крака й. Тя положи неимоверни усилия да не се изкуши и отново да му се нахвърли. — Вече ме зарязваш? — попита я той.

Тя въздъхна облекчено.

— Не — отговори бързо. — Просто не исках… Не. Не искам да се чувстваш ангажиран, това е.

Той продължи да я докосва, ръката му се плъзна нагоре по крака.

— Ще те уведомя, ако това се превърне в проблем.

Тя се усмихна и го докосна по крака под тънкия чаршаф, който прикриваше бедрата му. Той беше твърд като стомана и Лиса се усмихна още по-широко, докато леко прокарваше пръсти по тялото му. После издърпа чаршафа и се покатери върху коленете му, обяздвайки го, без при това телата им да се докосват.

Погледът, с който той удостои тялото й, я накара да се разтопи от наслада. Козловски плъзна ръце по краката й, нагоре по тялото й и върху гърдите й. Дланите му бяха мазолести и силни, но нежни. Тялото й неволно се поддаде на неговите докосвания.

Изведнъж той се спря. Лицето му стана сериозно.

— Искам те още сега. Не го очаквах — каза. — Когато ти предложих да излезем, не очаквах това. Дори не се и надявах между нас да излезе нещо.

Тя отново се усмихна и бавно слезе върху него. Наведе се напред и прошепна в ухото му:

— Точно на това се надявах.

Към девет и половина Фин вече беше раздразнен, че още седи сам в кантората. Много искаше да продължи с делото на Салазар, но Козловски трябваше да се свърже с Мадлин Стийл и да уреди среща за тази сутрин. Трябваше Лиса да координира нещата с офиса на Добсън и да организира изпращането на неговите папки, за да могат да започнат един подробен анализ. Но никой от двамата още не беше дошъл. Да, той не можеше да разполага еднолично с Козловски. Въпреки тясното им сътрудничество Коз не беше негов служител, а частен детектив на свободна практика, свободен да приема поръчки и от други клиенти-възложители. В интерес на истината той беше доста добър в занаята си и без Фин имаше достатъчно работа. Но Фин беше свикнал толкова много с неизменния рутинен график на Козловски, че сега остана разочарован, още повече предвид кратките срокове, които имаха за делото на Салазар.

Колкото до Лиса обаче, той имаше пълното право да е недоволен от нея. Тя беше негов служител. Вярно, беше само стажантка и все още студентка по право, но въпреки това трябваше да изпълнява нарежданията му и да се появява на работа от време на време. С нейния ум и умения, след като завършеше, тя можеше да си намери работа в много адвокатски кантори, където щяха да й плащат повече, отколкото той можеше да си позволи. Но тя се нуждаеше от неговата оценка и характеристика за стажа й, за да се дипломира. Нещо повече, той беше станал зависим от нея и тя го знаеше.