Дэвид Хосп - Невинност

Макар и да изненада самия себе си, той знаеше откъде дойде това предложеше. Старият „Риц-Карлтън“ се намираше на ъгъла на „Арлингтън“ и „Бойлстън“, точно до градския парк. Наскоро го бяха прекръстили на „Тадж“, но за кореняците бостънци той винаги щеше да си остане „Риц“. Беше едно от онези специални места, които съществуваха за другите хора, но не и за него. Често беше минавал покрай него по време на разходките си в парка в търсене на душевен мир. Заставаше до прозореца на ресторанта и наблюдаваше оживлението вътре, особено през празничния сезон. Но винаги беше от външната страна. Ако изобщо имаше шанс някой ден кракът му да стъпи там, да усети от онзи другия свят, то това беше сега, с тази жена.

И ето че й го предложи. Тя повдигна изненадано вежди.

— Мама му стара — отвърна. — Страхотно.

Оставиха нейното беемве зад офиса и се качиха на неговия „Краун Виктория“, след което прекосиха Чарлз Ривър. Заобиколиха Бийкън Хил и парка и намериха място за паркиране на „Комънуелт“. Когато пристъпи прага на ресторанта, Козловски се почувства като в някакъв нереален свят, сякаш го бяха вкарали в тялото на друг човек, в живота на друг човек.

Храната беше превъзходна, но той не опита почти нищо от нея. Вниманието му беше насочено изцяло към Лиса. Разговорът започна вяло и неловко, но той извади записките си за специалистите по пръстови отпечатъци и щом ледът беше пропукан, те минаха от професионалните теми на житейски, а оттам и към лични. Беше заразително. Той все още беше убеден, че тя само се е държала мило с него, но не е имала никакви чувства. И че едва ли нещата между двамата щяха да продължат след тази вечеря. Но въпреки това тази беше една от най-чудесните вечери в живота му. След вечерята, за която похарчи повече от половината си месечна заплата, те се преместиха в бара на хотела. Мястото беше легендарно, с дебели килими и мека тапицерия, с изглед към пешеходната улица „Арлингтън“ и дори към градския парк. Бостънци вървяха забързано в зимната вечер, сякаш излязла изпод перото на Дикенс, и се разминаваха със снежинките, понесли торбите с покупки и подаръци. Козловски за първи разбра защо някои хора са склонни да работят усилено само за да усетят от сладостта на хубавия живот.

Той си избърса лицето с хавлията, подадена му от служителя на тоалетната, след което бръкна в джоба си и пусна един долар бакшиш в паничката. Да дадеш бакшиш само за да се изпикаеш, му се струваше прекалено странно, но като се изключи това, вечерта беше минала великолепно.

На вратата се спря и вдиша няколко глътки от реалността. „Само гледай да не направиш някоя глупост сега“ — каза си. Една-единствена нежелана от нея свалка щеше да превърне едно от най-страхотните преживявания в живота му в едно от най-кошмарните. Но по-добре беше да действа сега, каза си, отколкото после да съжалява за това, което е могъл, но не е сторил.

Издиша, отвори вратата и се върна във фоайето на хотела. Лиса седеше на бара и го чакаше. Тя се облегна назад и се остави мекото кресло да обгърне тялото й. Мястото им се намираше до панорамен прозорец, което й позволяваше да се възползва от красивата гледка към улицата и в същото време да следи какво се случва в бара. Интериорът я беше възхитил повече. Уверени създания в безупречни тоалети влизаха и излизаха от бара, сбогуваха се, след което се разделяха на малки групички. И бяха такива спокойни и весели, сякаш нищо не можеше да наруши хармонията и красотата на това място.

Лиса взе чашата си — вино „Грансфасиан“, което й струваше четирийсет долара — и отпи от нея. Беше добро, трябваше да се признае. Беше се почувствала гузно, загдето го поръча, но Козловски беше настоял и дори си беше поръчал още по-скъпо. През цялата вечер той не спираше да я изненадва. Тя беше свикнала с подобни заведения. Повечето богати, но по-скучни ухажори я водеха по такива места. Но веднъж беше хвърлила око на финансовите документи в офиса на Фин и имаше представа колко изкарва Козловски. В известен смисъл фактът, че той не можеше да си позволи подобна вечеря, правеше тази вечер още по-неповторима.

Видя го как влезе в бара отново и едва потисна смеха си: той определено не се вписваше в средата. Другите мъже бяха спретнати, чисти, с изгладени дрехи и сякаш блестяха като диаманти, физически повечето от тях спадаха към две категории: дебели и кльощави. Тук-там се открояваха мускулите на някой фитнес маниак, но това беше фалш. В телосложението на Козловски нямаше никакъв фалш. Тя намираше за особено чаровно кафявото му вълнено сако, което може би отново щеше да дойде на мода след няколко години, ако дотогава не се разпаднеше. Той щеше да бъде класически красавец, с гъсти вежди като от холивудските филми от четирийсетте, ако не беше белегът, който разделяше дясната страна на лицето му, от ъгъла на окото до долната част на ухото. И въпреки това според Лиса белегът му придаваше индивидуалност и дори още по-голям сексапил.