Дэвид Хосп - Невинност

— Как? — попита.

— Заклан — отвърна адвокатът и след известна пауза добави: — С мачете.

Салазар отново не показа никаква реакция, никаква емоция, само продължи да седи спокойно. Фин не знаеше какви мисли се въртят в главата на този човек. Накрая той кимна и стана.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза и тръгна към вратата. — Охрана! — провикна се.

— Какво правите? — попита го Фин.

— Връщам се в килията си.

Адвокатът не знаеше какво да каже.

— И само това? Благодаря, че дойдохте, връщам се в килията си? Само това ли ще ми кажете?

— Какво повече искате да ви кажа?

— Искам пълно обяснение от вас!

Вратата се отвори и единият от пазачите влезе.

— Още не съм свършил разговора с клиента си! — извика Фин.

Пазачът остана едновременно смутен и подразнен и въпросително погледна към Салазар.

След секунда Салазар кимна на пазача, който отново излезе и затвори вратата.

— Мислех си, че вече не се интересувате от моя случай, господин Фин. Мислех, че сте се оттеглили.

— Да, и аз така мислех. Само че официално не подадох заявление за оттеглянето си, затова сега сме принудени да сме заедно.

Салазар помисли върху чутото.

— Оценявам вашето старание, господин Фин, но моля ви, за да не си усложняваме взаимно живота, върнете се в кантората си и напишете заявлението за оттегляне.

— Защо? Може да искам да помогна. Без мен ти ще изгниеш тук, в затвора. Мислиш ли, че е разумно да се отказваш от мен толкова бързо?

— Сега говорите като Марк Добсън. Вижте какво стана с него. Не мога да нося отговорност и за вас. — Салазар поклати глава. — Вече изкарах достатъчно време тук. Със сигурност ще мога да изкарам и още. Няма какво повече да ми вземат. Благодаря ви отново, че дойдохте. Но не можете да ми помогнете и да искате.

— Моля, пак заповядай. Но бих искал сам да взема решението — отговори Фин. — Не се притеснявай за мен, и сам мога да се погрижа за себе си.

Затворникът го погледна с измъчена усмивка.

— Така каза и господин Добсън.

Фин скръсти ръце.

— Ти знаеш кой го е убил, нали? Знаеш кой е убил Добсън.

Салазар си пое дълбоко въздух, след което неохотно кимна.

— Да, господин Фин, знам кой го е убил.

— Кажи ми. Познавах го бегло, но той имаше ум и кураж и затова успя да ме привлече към твоя казус. Това има значение за мен, искам да знам кой го е убил.

Салвадорецът се втренчи във Фин, сякаш той беше прозрачен. Раменете му бяха отпуснати, като на човек, който изпитва силна болка.

— Много добре — отвърна той. — Аз бях.

На Фин му се стори, че не е чул добре.

— Какво?

— Точно така, господин Фин, аз убих Марк Добсън.

Козловски застана на входа на офиса. Лиса Кранц седеше на малкото си бюро и пишеше на компютъра. Беше потънала в работата си и не забеляза влизането му. Той се вгледа в нея замислено.

Фин определено си въобразяваше нещо, каза си. Изключено беше жена като Лиса да проявява интерес към мъж като него. Нямаше логика. И все пак…

Дори не я беше поглеждал по-отблизо досега. Знаеше, че е привлекателна — и млада. Затова може би и не я беше заглеждал. За него тя беше като скъпа кола. Знаеше, че мазератито изглежда превъзходно, но знаеше и че той никога няма да кара такава кола. Затова и не се заглеждаше по скъпите коли.

И ето го сега, застанал на вратата на кантора, възхищавайки се на привлекателната и красива млада жена. Странно, но го обзе някакво гузно чувство. Нервно поклати глава. Майната му на Фин.

Покашля се и пристъпи навътре. Лиса се обърна и му хвърли кратък поглед, после се върна към работата си.

— Какво става, Коз? — попита го тя с изпълнен с досада тон.

— Нищо — отвърна той. Изведнъж започна да се вслушва внимателно във всяка дума, която излизаше от устата му и да забелязва колко скучна и монотонна е речта му. За което се наруга наум. — Намерихме ли специалист по дактилоскопия? — Може би ако насочеше разговора към разследването, щеше да се чувства по-уверен.

— Обадих се на няколко места — отговори тя. — Има един, казва се Джим Брана. Той се занимава с частна практика, след като напусна лабораторията. Започна да преподава в Бостънския университет. Струва ми се перспективен. А Фин ми даде името на Кели Льоблан и аз й оставих съобщение. Тя е по-млада, но е работила в полицията петнайсет години.

— И двамата са работили в бостънската полиция, нали?

— Да. Трябва ни някой със солидна репутация и по-добре да е местен и да е бивш полицай.

— За нашите цели е по-добре да излезем извън Бостън — коментира Козловски, стараейки се да прозвучи авторитетно. — Иначе ще провокираме големи конфликти на местна почва. И най-вероятно няма да можем да направим пълноценен анализ, ако прибегнем до услугите на някой местен с връзки в отдела за пръстови отпечатъци на полицията.