Дэвид Хосп - Невинност

— Нищо не разбирам — пророни почти шепнешком Фин. — Но защо?

— Защото те така правят — отговори Макинтайър.

— Кои?

— ВДС. — Полицаят се облегна отново назад, вдишвайки през зъбите си въздуха, сякаш искаше да се освободи от парче храна, попаднало там при последното му ядене. — Подобен инцидент имаше преди няколко години северно от Вашингтон. Бандата е доста силна по онези краища. Федералните бяха внедрили свой информатор и по всичко личеше, че ще съберат достатъчно информация, за да ги разбият и да ги пратят зад решетките — или поне техните главатари. Тогава неочаквано информаторът изчезна заедно със своя ръководещ оперативен офицер от ФБР. Няколко дни по-късно ги откриха в Мериленд, в едни плитчини на брега, след като беше минал океанският прилив. В същото състояние като Добсън. Дори по-лошо, защото рибите си бяха устроили пир с тях в продължение на няколко дни. — Той се наведе напред и посочи най-горната снимка. — Виждате ли тези дълги прорези? Острието не само е срязало кожата и мускулите, но е минало и през ребрата. Ето тук.

Фин хвърли моментален поглед и веднага извърна глава. С крайчеца на окото си видя как Макинтайър се ухили ехидно.

— И тук — продължи детективът. — Острието направо е разпорило лицето му. Три замаха най-много и голяма част от костите и кожата ги няма.

Фин реши да пропусне този път.

— Е, и?

— Мачете — отговори Козловски вместо Макинтайър.

Детективът направи кисела физиономия, сякаш бившият му колега му беше развалил партито.

— Точно така, мачете. — Той изгледа накриво Козловски. — Все забравям, че ти беше ченге.

— Е, сигурен съм, че и без мен си имаш доста проблеми на главата — отвърна Козловски.

Схватката с погледи продължи, докато Макинтайър не се предаде и не се обърна отново към фин:

— Мачетето е любимото оръжие на ВДС, особено за случаи като този. Те използват огнестрелно оръжие, когато прекарват наркотици или се занимават с ежедневния си бизнес, но когато трябва да убият някого, за да послужи за назидание, предпочитат мачетето.

— Защо? — попита Фин.

Макинтайър сви рамене.

— Сигурно е някакъв вид латиноамерикански мачизъм. Да всяват страх у хората. Може би е традиция. Може би са само болни, извратени негодници. Кой го знае. Това, което знаем, обаче е, че вашият Добсън е бил нападнат и убит от тях.

Фин си пое дълбоко дъх, все още съвземайки се от шока от видяното. Имаше нужда от време да помисли. Нищо тук не се връзваше, нямаше логика.

— Добре — накрая каза той. — Да предположим, че сте прав. Да допуснем, че Добсън е бил убит от тази банда. Как уличава това Салазар?

— Както се опитах да ви убедя онзи ден — както се опитах да убедя Добсън онзи ден — Салазар е един от тях. Може би дори много високо в йерархията. Знаем, че преди да влезе в затвора, е бил техен лекар и те винаги са прибягвали до услугите му, когато е имало някой ранен от куршум или от хладно оръжие. Освен това той е имал необходимите връзки в Салвадор, когато е бил там. Затова е избягал и е дошъл в Щатите.

— Откъде знаете? — попита Фин.

Макинтайър извади втората папка и я отвори. В нея имаше снимки, на които се виждаше как Салазар разговаря с няколко души с татуировки по цялото тяло.

— Погледнете означенията — каза той. — Навсякъде „ВДС“. Без съмнение е свързан с тях. Ние не успяхме да изградим обвинение срещу него само въз основа на тези документи, но няма съмнение, че е бил с тях.

Фин се вгледа по-внимателно във фотографиите и се замисли.

— И само това?

Макинтайър се изсмя, сякаш знаеше и очакваше реакцията му.

— И само това? — имитира го той и отново се изсмя. — Не, не е само това, но щеше да е достатъчно. Този Добсън си е водил много старателно доклади за всекидневните си задачи, час по час. Всеки ден ги е нанасял в служебния си компютър, дори от вкъщи, когато се е налагало. Излиза, че през последната седмица се е занимавал само с делото на Салазар. Ден и нощ — по осемнайсет-деветнайсет часа на денонощие, няколко дни поред. До самия ден на убийството му.

Фин помисли върху чутото. После поклати глава.

— Не виждам смисъл. Каква е вашата версия? Добсън искаше да освободи Салазар от затвора. Ако Салазар е член на ВДС, тогава защо ще го убиват? Защо Салазар ще нареди да го премахнат?

— Не съм казал, че сме убедени, че Салазар е наредил убийството му. Може би някой от неговите педерчета го е направил, защото не искат да се разделят с него в пандиза. Може би не искат отново да възстанови позициите си в бандата, ако излезе на свобода. Или може би Добсън е открил нещо, което Салазар и приятелчетата му не са искали да се узнава. Може би е открил истината и са били принудени да го очистят. Кой знае. Сигурен съм само, че Салазар е замесен по някакъв начин. — Макинтайър се наведе напред. — А сега, господин Фин, бих искал да чуя някои отговори от вас.