Дэвид Хосп - Невинност

— Много остроумно. В отдела ни трябват повече момчета като теб. Вече сякаш не останаха хора с чувство за хумор. Сега могат да ти направят писмена забележка и за най-малкия коментар. Ако от вътрешния отдел бяха чули този наш разговор за топките, сигурно щяха да повдигнат срещу мен обвинение за сексизъм. Скапана работа.

— Трагедия — отвърна Козловски.

Фин хвърли поглед към него, но той само му махна с ръка. Дали му харесваше или не, но това вече не беше негова територия, а на Макинтайър. И Козловски беше само посетител тук.

— Радвам се, че дойдохте при мен, господин Фин. Вие бяхте в списъка с хората, които трябваше да разпитаме, така че ми спестихте моето идване при вас — каза Макинтайър.

Намираха се в стаята за разпити на втория етаж на сградата. Стаята с нищо не се отличаваше от хилядите други подобни помещения в полицейските участъци и управления из цялата страна, само дето беше по-нова и по-чиста. В средата на стаята имаше здрава маса и няколко стола около нея. Стените бяха бели, без никакви декорации по тях. На едната стена имаше огледало с размери на голяма картина — от онези, през които можеха скрито да те наблюдават, Фин беше запознат с обстановката.

— Какво можете да ми кажете за ролята на Винсенте Салазар в убийството на Добсън?

Въпросът изненада Фин. Вероятно това беше и целта. Има няколко начина за разпит на потенциални свидетели. Единият от тях е бавно да измъкваш информацията, да започнеш разпита като дискусия, приятелски и непринудено, и да вадиш като с ченгел от устата думите на разпитвания. Все едно че разплиташ малко по малко пуловер. Понякога разпитваният изобщо не се усеща какво става, докато не остане гол, с напълно разплетен пуловер.

Другият начин е да нападнеш челно разпитвания — да му зададеш ребром шокиращи въпроси, за да го извадиш от равновесие. Да загубиш равновесие е доста нежелателно, особено когато си в полицията, за да ти задават въпроси.

Фин си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

— Може би първо трябва да изясним няколко неща, детективе. Аз представлявам господин Салазар, за добро или лошо. Готов съм да ви окажа всякаква помощ, стига това да не нарушава моралните ми задължения към моя клиент. Предвид това държа да подчертая, че нямам причини да подозирам господин Салазар да е замесен по какъвто и да било начин в убийството на господин Добсън.

— Това са глупости, господин адвокат, и ние с вас го знаем. — Макинтайър се усмихна за втори път този следобед. На Фин не му харесваше, когато този човек се усмихваше. — Ако нямате причина да вярвате, че Салазар е замесен в убийството, тогава защо сте дошли тук?

Добър въпрос. И Фин имаше добър отговор:

— Както споменах, срещах се с Добсън няколко пъти миналата седмица. Сега той е мъртъв. Ако има начин да помогна, без да се компрометирам като адвокат, искам да го направя.

Макинтайър го погледна. Чакаше Фин да добави още нещо. Искаше да го притесни. Още една ефикасна техника. Адвокатът продължи:

— Вие ми се струвате уверен в това, че убийството на Добсън е свързано със Салазар. Може би ако ми кажете защо Салазар би пожелал смъртта на адвоката си, аз ще придобия по-добра представа каква информация ви е нужна.

Макинтайър се облегна назад и се замисли.

— Начинът, по който той е бил убит — отвърна накрая.

Фин погледна към детектива. Сега беше негов ред да запази мълчание, за да получи повече информация. Маневрата беше успешна.

Макинтайър стана и излезе от стаята, като затвори след себе си вратата. Фин погледна към Козловски, който само сви рамене. Минута по-късно Макинтайър се върна с две папки и остави едната пред себе си на масата. После го изгледа изпитателно и бутна папката към адвоката.

Фин отвори папката. Изображението на първата страница го шокира, едва не повърна. Той мигом извърна поглед.

— По дяволите — произнесе с ръка на устата, за да спре гаденето.

Козловски се наведе над него и погледна в папката. След дълга пауза подсвирна от изумление.

Фин си пое въздух и отново погледна фотографията.

Ясно беше, че е Добсън, но само предвид обстоятелствата. Трупът на снимката беше неразпознаваем. Насечен на парчета. Главата едва се държеше върху тялото, а едната ръка липсваше. Торсът беше накълцан жестоко, както Фин досега не беше виждал. Няколко счупени ребра стърчаха от червено-сивата пихтия и адвокатът дори не можеше да различи дали това е предната или задната част на тялото.

— Дяволска работа, а? — каза Макинтайър. Думите уж целяха да изразят съчувствие, но той сякаш се наслаждаваше на мъчителната реакция на Фин. Фотографиите бяха направени от различни ъгли, но на всичките се виждаше едно и също обезобразено тяло.