Дэвид Хосп - Невинност

— Той ще слезе след малко, изчакайте го във фоайето, моля.

— Благодаря — отвърна Фин. — Ще почакаме.

Козловски имаше лошо предчувствие. Стомахът го присвиваше и леко му се виеше свят. Възможно беше убийството на Добсън да няма нищо общо с делото на Салазар. Във вестника не пишеше нищо по този повод. Нищо чудно действително да беше случайно убийство. Убийства ставаха постоянно. Специална причина не беше нужна. Не беше изключено да е само въпрос на малшанс. Той никак не обичаше тези вероятности и случайности.

Чувстваше се странно да е отново в управлението. Беше минала повече от година откакто го изпроводиха от полицията. Беше ранен в коляното по време на служба и го принудиха да си подаде оставката. Беше изкарал над двайсет години в полицията. С право на пълна пенсия и на добавки за травмата. И въпреки това той искаше да продължи да си върши работата. Работата, за която беше роден. Работата, в която беше адски добър. Но той беше станал неудобен за шефовете си и те използваха раняването му като повод да се избавят от него.

Сега не беше чак толкова зле, колкото си мислеше. Фин не го оставяше да скучае, а и имаше редица други адвокатски кантори, които разчитаха на неговата компетентност и му възлагаха допълнителни задачи. Беше като да получава две заплати, без да се брои пенсията му. Все пак все още му липсваше битието на полицай и след като стана цивилен, нарочно избягваше да идва в управлението. Коз продължаваше да поддържа връзка с приятелите си от полицията и с тяхна помощ се сдобиваше с информация, която беше недостъпна за повечето други детективи. Но той никога не се явяваше лично в управлението. Беше му странно, все едно е влязъл в собствения си дом като гост, след като го е продал. Всичко си беше почти постарому, но сега и до тоалетната да отидеш, трябва да искаш разрешение от стопанина.

Козловски отиде до почетната стена — мястото, запазено за фотографии на мъжете и жените, загубили живота си по време на служба. Не можеше да разбере защо я наричаха „почетна стена“. Той самият като ченге беше скърбял за всеки полицай, загинал на служба. Изпитваше уважение към саможертвата им. Подпомагаше с пари благотворителните фондове за колеж на децата им. Но да почита смъртта им? Не. Ако питаха него, в смъртта нямаше никаква чест и достойнство. Работата на полицая беше да лови лошите. Да ги убива, ако се наложи, преди те да са убили него или някой друг. Ако си мъртъв, няма да можеш да го правиш, нали?

— Господин Фин.

Козловски позна гласа още преди да се е обърнал.

— Детектив Макинтайър, нали? — отвърна Фин на няколко метра от него. — Вие ли се занимавате с разследването на убийството на Добсън?

— Аз.

Козловски се обърна.

— Мак — произнесе с равен тон, без да си проличи, че са приятели или врагове.

— Козловски — отвърна Мак. — Дошъл си да ни видиш ли? — Тонът на полицая също беше равен. Очевидно не беше разбрал, че Фин и Козловски са дошли заедно.

Коз кимна.

— Може и така да се каже. Знаеш ли, че работехме заедно с Добсън по едно дело?

— На Салазар — отговори Макинтайър. — Опитах се да го убедя да се откаже от този случай. Изглежда не съм успял. Не знаех, че и вие сте замесени.

— Дали убийството има връзка с работата му по делото? — попита Фин.

Полицаят се огледа притеснено, сякаш се тревожеше, че някой може да ги чуе.

— Да отидем да поговорим някъде другаде — каза и ги поведе към една врата. — Може да използваме една от стаите ни за разпити.

Фин тръгна с детектива. Козловски ги последва. Той знаеше пътя. Досега не беше влизал в стая за разпити в друго качество освен като ченге. Нямаше желание да види как е от другата страна, но предложението беше разумно, а и нямаха голям избор.

Макинтайър погледна назад към Козловски.

— Как е пенсионерският живот? — попита.

На Козловски му се стори, че долови нотка на присмех и подигравка. Сви рамене:

— Можеше да е и по-зле.

— Колко години изкара при нас? Двайсет и три, двайсет и четири години?

— Двайсет и седем.

Макинтайр поклати глава.

— На твое място след толкова време в полицията не мога да си представя как бих живял и ден като цивилен. Сигурно е кофти, а? Все едно да ти отрежат топките.

— Не знам, Мак. Никога не са ми отрязвали топките. Ти кажи какво е.

Макинтайър се усмихна театрално. Козловски не беше виждал по-неестествено нещо. Масивната челюст на детектива, подобна на челюст на глиган, се разтвори и оголи тъмни и криви зъби.