Дэвид Хосп - Невинност

Той огледа тесния си офис със задоволство. Нямаше махагон или произведения на изкуството. Нямаше дебели килими или дъбов паркет. Имаше само няколко шкафа от сива стомана, две функционални бюра, компютър втора употреба и някои основни офисни устройства. И въпреки това той беше победил, Фин беше класически парий и толкова по-сладка беше победата му като парий.

Той погледна към Козловски, който продължаваше да се крие зад вестника си, и се изсмя. Коз беше много досаден и голям темерут. Но той също беше най-добрият в своя занаят. Във всяка битка, във всеки случай, Фин би предпочел Козловски и Лиса пред армия от свръхобразовани, високоплатени, но неопитни адвокати. Тези двамата бяха неговото тайно оръжие.

Той се усмихна отново, забавлявайки се от вида на приятеля си — чудака с вестника. О, не, поведението на Козловски нямаше да помрачи настроението му. Решен беше да се наслади на мига напълно и нищо не беше в състояние да му попречи.

Но се намери нещо, което му попречи. Не беше заяждането на Козловски, а нещо, което привлече вниманието му върху челната страница на сутрешния вестник, който детективът държеше като щит. Заглавието. Не беше много дълго, за да е рекламен слоган, но все пак в горния десен ъгъл, с големи черни букви. То сякаш се наби в очите му. Фин беше обзет от пристъп на гадене и скочи от стола. Прекоси офиса с три крачки и грабна вестника от ръцете на Коз.

— Какво ти става? — възпротиви се Козловски. — Нали ти казах, постъпи правилно.

Но Фин не му обърна внимание и той замълча, когато видя изражението му.

— Какво има? — попита Лиса, като напрежението по лицето на Фин неминуемо се отрази в тона й.

Фин прочете набързо първия параграф. Това му беше достатъчно. Изведнъж му стана трудно да диша. Свлече се изнемощял в стола до масата, а вестникът падна на земята. Лиса и Коз прочетоха заглавието, което гласеше: БОСТЪНСКИ АДВОКАТ ЗВЕРСКИ УБИТ.

Неслучайно вестникарските статии се наричат още истории. В по-голямата си част те са именно това — истории. Един репортер не е нищо повече от разказвач. Той разполага с ограничени факти и от тях трябва да изплете история, която да задържи вниманието на читателя. Някои от фактите, с които репортерът разполага, са точни. Други не. Но така или иначе, историята не се състои само от факти. Историята са цветовете, нюансите, намеците и мисловните асоциации, повествованието, сюжетът. Затова се плаща на репортерите и тяхната основна задача — и основно верую — е да направят от една новина сензация. Тази новина трябва да развълнува читателя, да го разтърси. Без всичко това никой няма да я погледне.

От първите редове на статията Фин заключи, че авторът е от добрите журналисти. „Марк Добсън, известен бостънски адвокат, е бил открит вчера жестоко убит“. Стилът беше чист и опростен, в същото време документално точен.

Изразът „прочут бостънски адвокат“ целеше да даде начален тласък. „Не кой да е, не дори обикновен адвокат, а известен адвокат“, намекваше статията. И вече значението на съдържанието на статията нарастваше. На втори план оставаше фактът, че Добсън всъщност беше адвокат от средно ниво — позиция, която даваше малко повече авторитет от тази на човека, който обслужваше автоматите за кафе и закуски в същата тази кантора „Хауъри и Блек“. Фин също беше адвокат на средно ниво в „Хауъри и Блек“ преди пет години и все още не беше достигнал някаква значима известност.

Изразът „жестоко убит“ беше другият бисер. Фин беше прекарал на улицата достатъчно дълго и знаеше, че няма убийство, което да не е жестоко. Някои може и да представляваха по-жестока гледка. Или бяха по-налудничави. Но жестокостта беше неизменна характеристика на всяко едно убийство, независимо от оръдието или метода на престъплението. Ако репортерът се беше сдобил от ченгетата с автентични подробности за убийството, щеше да ги включи в статията. Но статията само казваше, че Добсън е загинал от прободни рани. „Жестоко“ в случая си беше само оценъчна реакция и коментар на самия журналист.

— По дяволите — измърмори Фин, седнал в креслото. Тримата се бяха скупчили около вестника и препрочитаха статията вече за трети път. Все още не бяха в състояние да асимилират прочетеното, да формулират адекватен отговор.

Козловски седеше срещу Фин. Вертикалната бразда по средата на челото му, която не слизаше от лицето му цяла седмица, сега беше станала още по-дълбока и беше израз на голяма загриженост и тревога.