Дэвид Хосп - Невинност

Слокъм се замисли, Фин продължи да го гледа.

— А какво ще стане с мен? — накрая попита Слокъм.

— Вие, господин Слокъм, сега имате възможността да пречистите бизнеса си. Съветвам ви да го сторите. — Адвокатът затвори куфарчето си, стана и тръгна към вратата, последван от Козловски и Лиса.

— И само това? — попита изненадан Слокъм.

Фин се обърна и отново го погледна.

— Не, не е само това — отвърна. — Също така ще подпишем споразумение за развода за сумата от осем милиона шестстотин петдесет и два долара и трийсет и два цента. Още днес.

— Беше едно от най-забавните представления, които съм гледала — изсмя се Лиса. Бяха се върнали в офиса на Фин. Върху дългата маса до стената бяха наредени три сандвича и няколко пакета с чипс. Беше време за празнуване. — По дяволите, видя ли физиономията му?

Адвокатът сияеше от радост.

— Да, видях я.

— За миг си помислих: ами ако наистина скочи? Уплаших се, че ще ти връхлети още там. Какво щеше да направиш тогава?

Фин поклати глава.

— Нямаше как. Той нямаше избор. Може би щеше да се оправи с един или двама от нас, но няма как да премахне няколко души, без да се размирише. Освен това той е скъперник. Направихме справка, активите му възлизат на двайсет и два милиона. Сигурен съм, че ако бяхме направили по-задълбочено проучване, щяхме да открием още. Повечето от тези активи са скрити или недекларирани пред данъчните. Дори и като олекне с осем милиона, пак ще му останат достатъчно за старините. В крайна сметка, ние не му дадохме избор.

Козловски се прокашля.

— Това е тайната на успешното изнудване, нали така? — рече. Въпросът беше риторичен.

Фин се обърна към него:

— Така ли гледаш на това? Изнудване? Та ние от дни тъпчехме на едно място. Постъпихме по единствения възможен начин. Така или иначе, не разполагахме с достатъчно улики да отидем в полицията. Не и без съдействието на бившите затворници. А те нямаше лесно да си признаят за нещата, които Слокъм ги е карал да вършат. В противен случай автоматично щяха да се върнат в затвора. А аз не можех да седя безучастно и да чакам Слокъм отново да ми прати биячи.

Детективът кимна.

— Вярно е, че това беше единственият възможен начин. Но пак си остава изнудване. Просто го наричам с истинското му име.

Фин поклати глава и се обърна към Лиса:

— Виждаш ли го хубостника? Днешният ден е най-светлият в кратката история на тази кантора, а на него му дай само да се заяжда. Благодарение на Слокъм спечелихме седем клиенти. Сериозно подкопахме криминалния му бизнес, аз лично поех голям риск за живота си, а и да не пропусна, спечелихме дело за осем милиона, а той пак не е доволен.

— Извинявай — изръмжа Козловски. — Казах ти, това беше единственият възможен начин. Само дето нарушаването на законите, макар и от благородни подбуди, може да доведе до лоши последици.

— Чакай малко, не съм нарушавал никакви закони. Може само леко да съм ги заобиколил.

Козловски взе сутрешния вестник и го отвори, като по този начин постави бариера между себе си и Фин. Обаче нищо не можеше да развали удоволствието на адвоката.

— Колко ще спечелиш от този случай? — попита го Лиса.

— Една трета.

— От осем милиона?

Фин кимна.

Лиса подсвирна.

— Мамка му. Това е… Това е над два милиона и половина.

Фин отново кимна.

— Разбира се, около милион ще отиде за данъци, а ще трябва да платя на теб и на Коз, но пак ще останат достатъчно пари кантората да продължи да работи още известно време.

— Надявам се — отвърна тя. — Та ти може дори да си наемеш адвокат на пълно работно време още това лято. — Тя многозначително размърда вежди.

Фин й се закани с пръст.

— Концентрирай се върху дипломирането си и адвокатските изпити. Ако го направиш, през август ще видим какво ще можем да уредим.

— Слава Богу — отговори тя. — Перспективата да си търся истинска работа доста ме плашеше.

Фин й се усмихна, облегна се назад и отхапа от сандвича. За тези мигове живееха адвокатите. Тръпката от победата. Парите също не бяха за подценяване, както и чувството за сигурност, които те даваха — поне в краткосрочен план — но това за Фин бяха само административни подробности. За него, както и за повечето добри адвокати, правото беше силов спорт и тръпката да надвиеш противника си беше неговият главен мотивиращ фактор. Той никога нямаше да има възможност да играе бейзбол за Суперкупата или Световните серии. Но тези професионални победи бяха най-близкото до тях и усещането беше неповторимо и не можеше да се купи с никакви пари.