Дэвид Хосп - Невинност

— Някога замислял ли си се да се захванеш с благотворителна работа, Коз? С твоята социална чувствителност ще ти се получи напълно естествено.

— Само ти казвам как аз виждам нещата.

Сега беше време на Фин да пъхне ръце в джобовете.

— Добре, учителю сенсей. И как следва да постъпим сега според теб?

— Да отидем при ченгетата. Да видим каква информация ще успеем да измъкнем от тях. Може би дори да я изтъргуваме срещу наша информация.

— И после?

— После ще отидеш да се видиш с клиента си.

Модерната стъклена сграда на управлението на бостънската полиция в Роксбъри стърчеше като диамант в калта. От двете му страни минаваха чисти и спретнати широки тротоари с поддържани зелени тревни площи. Две пресечки по на юг обаче в квартала цареше отчайваща обстановка. На теория звучеше добре: сложете полицейското управление в средата на един от най-опасните в града райони и той ще служи като възпиращ фактор за престъпността. Дори имаше схващане, че съседните терени също ще бъдат облагородени и застроени с нови и съвременни сгради.

Само дето всичко си остана на теория, а действителността много често е доста по-жестока. Това, което свръхобразованите криминолози пропуснаха да вземат предвид, беше почти пълната липса на възможности за развитие на местното население. Много хубаво беше предположението, че видимото полицейско присъствие ще намали броя на извършените престъпления, но това предполагаше и наличие на алтернативни възможности за престъпниците. Ако те бяха решили да се преместят в друг район или да потърсят нормална, законна работа, вместо да извършват престъпления, теорията може би щеше да проработи. Но се оказа, че тези алтернативни възможности не са нищо повече от илюзия за въпросните хора и много скоро и ченгетата, и престъпниците разбраха, че няма да се промени почти нищо. В резултат на това изграждането на полицейското управление в района беше сравнимо с лъч на фенер в гъста мъгла. В крайна сметка плановете за мащабно обновяване и ново строителство бяха изоставени.

Фин отиде с Козловски — никога не пречи да имаш до себе си бивше ченге, когато се нуждаеш от съдействието на полицията. Оставиха Лиса в кантората. Тя имаше за задача да разрови делото на Салазар: да държи връзка с ДНК лабораторията, да се свърже със секретарката на Добсън и да помоли да изпратят всички документи, върху които е работил. Да потърси специалисти по дактилоскопия и като избегне административните неуредици, да им осигури всичко необходимо за работа. Трябваше да се свърши много работа и колкото по-скоро те бъдеха екипирани за експедицията, толкова по-скоро щяха да стигнат върха.

Фин и Козловски влязоха в сградата и отидоха на рецепцията. Младата полицайка ги погледна отегчено.

— Мога ли да ви помогна?

— Надявам се — отвърна адвокатът. Той беше на мнение, че най-важната стратегия при контактите с бюрокрацията е да се държиш учтиво с тях. Макар и да не го показваха, повечето хора зад чиновническите си бюра разполагаха с доста по-големи възможности и дори с власт да решат проблемите ти. — Искаме да се срещнем с детектива, който разследва убийството на Марк Добсън.

Тя се намръщи.

— Каква е вашата връзка с разследването? Разполагате ли с информацията, която може да ни е полезна?

— Не знам — отговори Фин. — Вероятно не, но аз работех заедно с господин Добсън. Във вестниците няма много информация за убийството, но в зависимост от хода и насоката на разследването е възможно и да ви помогнем.

— Имате ли карта?

Фин извади картата си и тя я прегледа. После започна да рови из една купчина с формуляри, докато не откри нужния й в три екземпляра и записа нещо върху него. Защипа с телбод картата на Фин към формуляра и му го даде.

— Ако попълните и изложите накратко в този формуляр какво знаете, по-късно ще ви се обадят за среща. — След известна пауза добави: — Ако сметнат за необходимо.

Козловски се намеси, като извади портфейла си и показа своята карта — удостоверение на бивш полицейски детектив с печата на щата Масачузетс.

— Колега, нямаше да дойдем тук, ако нямахме намерение да помогнем — каза. — Няма ли начин да проверите в момента дали детективът е свободен да ни приеме? Така ще спестим време на всички.

Тя погледна удостоверението, записа си името на Козловски и равнодушно сви рамене. Вдигна телефона и се обърна с гръб към тях, за да не могат да слушат разговора й. След минута затвори и отново се обърна към тях: