Дэвид Хосп - Невинност

Фин поклати глава.

— Не?

Адвокатът отново поклати глава.

Макинтайър скръсти ръце.

— Струва ми се, че тук тече голям поток информация, но засега само в една посока. Струва ми се, че това не е правилно.

— Трябва да разговарям с клиента ми — отвърна Фин. — Съжалявам.

Детективът се почеса по ухото.

— Странно, и Добсън каза същото. Аз му изложих връзките на Салазар с ВДС, а той също каза, че съжалява. — Взе фотографиите и ги доближи до лицето на адвоката. — Според вас сега дали съжалява повече? Искате ли един приятелски съвет от мен? Стойте надалеч от този случай. Кажете ми всичко, което знаете, и после бягайте колкото можете по-надалеч от Салазар. Той носи само лоши новини. — Отново размаха пред Фин снимките с обезобразените останки на Добсън. — Какви други доказателства ви трябват?

Фин поклати глава за трети път.

— Значи така предпочитате? — На устните на Макинтайър се беше изписала зловеща усмивка. Адвокатът определено не харесваше как се смее този човек.

— Да, така предпочитам — отвърна.

Когато потеглиха с колата от полицейското управление, вече наближаваше три следобед. Козловски се беше свил на седалката до Фин. Адвокатът имаше достатъчно време да отиде и в „Билерика“, за да говори със Салазар. Този път обаче щеше да разговаря с него насаме. Часовете за редовни посещения бяха минали и Фин щеше да поиска среща със затворника само в качеството си на негов адвокат. На Козловски нямаше да разрешат да влезе. Затова двамата решиха първо Фин да остави детектива в офиса, за да може той да помогне на Лиса в работата по разследването.

— Някакви идеи? — попита Фин, докато зави и продължи по Мелни Кае Булевард.

— Доста — отвърна приятелят му.

Фин заобиколи една дупка на пътя.

— Бих искал да ги чуя — подкани го той. Козловски може и да беше най-добрият в занаята, но понякога се изнервяше да тегли думите от устата му.

— Не ми каза, че Макинтайър е говорил с теб миналата седмица.

— Напротив, казах ти. Когато излизах от Съдебната палата, някакво ченге се приближи до нас и ни посъветва, че било по-добре Салазар да остане в затвора.

— „Някакво ченге“? — повтори Козловски. — Не означава непременно „Макинтайър“.

— Има ли значение?

Коз погледна през стъклото.

— Може и да има.

— Познаваш ли го?

Козловски кимна.

— Излизали сме заедно по баровете преди време, преди двайсетина години, може би и повече. Нямах много лични контакти с него, но за известен период работехме в един участък.

— Добър ли е?

— Само ако имаш предпочитания към гаднярите.

Фин се замисли.

— Ами, след като от известно време прекарвам с теб.

— Много смешно.

— Мислиш ли, че е съвпадение, че точно на него са възложили да разследва убийството на Добсън? — На адвоката подобно съвпадение му се струваше невероятно и това по някаква необяснима причина го тревожеше.

Козловски въздъхна.

— Официално случаите се възлагат на случаен принцип — освен ако не е налице връзка с вече започнато разследване. На практика обаче, ако един старши детектив прояви интерес към определен случай, не е трудно да се заобиколи системата.

— Тогава какъв е изводът? Къде ни води това?

— В чистилището. Всичко, което той казва за Салазар, може да е вярно. Може да се окаже, че салвадорецът е пълен негодник. Ако наистина е така, трябва да направиш всичко възможно да се разкараш от това дело, защото ще свърши зле, по един или друг начин. От друга страна, от това, което знам за Мак, не бих приел думите му за чиста монета. Той е известен с някои свои действия, с които е опетнил честта си на полицай.

— Мислиш, че е корумпиран ли?

— Не знам. Но не съм сигурен и че е напълно чист. Последния път, когато работих с него, той заобиколи правилата. Не толкова драстично, както съм виждал другите да го правят, но оттогава избягвах да ме включват в един екип с него. Веднъж започнеш ли да нарушаваш или да заобикаляш закона, това ти се превръща в навик и е трудно да се спреш. Не исках в някой момент той да ме помоли да излъжа, за да потвърдя неговата версия.

Фин се концентрира върху пътя. Зави по Стороу Драйв и оттам се насочи на изток, към Чарлстън. Бяха минали няколко минути след три, но слънцето започваше да залязва зад хоризонта, от другата страна на Чарлз Ривър. Най-накрая беше завалял сняг. Беше един от първите зимни дни в Бостън и небето беше толкова ясно, че беше почти невъзможно да гледаш към слънцето. В колата беше студено. От устните на Фин и Козловски излизаше пара и Фин не беше сигурен дали скрежта по предното стъкло е от вътрешната или от външната страна. Докато караше, потрепери, мислейки си за предстоящата среща със Салазар. По всичко личеше, че се забърква в голяма каша и се изкушаваше да последва съвета на Макинтайър — да се откаже и да си плюе на петите, да остави някой друг да разчисти. В края на краищата, Лиса беше права. Той още от самото начало не беше убеден, че иска да се занимава с това дело.