Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Имаше и доста речници — френски, немски, английски, италиански и испански. Компактното двутомно издание на „Оксфордски речник“ бе с толкова ситен шрифт, че вървеше заедно с лупа.

Точно над работното бюро на Пиърс имаше диаграма на механизма на човешкия глас. И един цитат: „Езикът е нещо повече от реч.“ На бюрото му се виждаха и няколко книги от известния лингвист Ноам Чомски. Това, което си спомнях за този учен, бе, че предложил сложен биологичен компонент от езикова нагласа. Според него съзнанието представлявало съвкупност от умствени органи. Мисля , че това бе Чомски.

Запитах се какво общо има Ноам Чомски или диаграмата на механизма на човешкия глас, ако изобщо имаха нещо общо, с господин Смит или със смъртта на Изабела Кале.

Бях потънал в мислите си, когато бях рязко изтръгнат от тях от някакво силно жужене . Идваше откъм кухнята в другия край на коридора.

Знаех, че съм сам в апартамента и шумът ме стресна. Измъкнах глока от раменния кобур и тръгнах по тесния коридор. После затичах.

Влязох в кухнята с насочен напред пистолет и разбрах откъде идва жуженето. Бях взел със себе си лаптопа, който Пиърс бе оставил в хотела в Принстън. Дали не го бе оставил нарочно? Като поредната нишка, за която да се хванем? Беше се включил някакъв специален сигнал.

Да не ни изпраща някакво съобщение? Факс или гласова поща? Или пък да не би някой друг да изпраща съобщение на Пиърс? Кой ли пък ще е той?

Проверих първо гласовата поща.

Беше Пиърс.

Гласът му звучеше крепко, равно и почти успокояващо. Това бе глас на човек, който владее изцяло и себе си, и ситуацията. Бе някак призрачен, като се имат предвид обстоятелствата — да го слушам сам в собствения му апартамент.

Доктор Крос — поне мисля, че на вас се обаждам, — това е съобщение като ония, които получавах, преследвайки Смит.

Разбира се, използвах съобщенията за заблуда, лично ги изпращах. Исках да заблудя полицията, ФБР. Кой знае, може би още изпитвам такова желание.

Както и да е — ето ви първото съобщение. Антъни Бруно, Бриел, Ню Джърси.

Защо не дойдете на брега да поплуваме заедно? Стигнахте ли до някакви изводи за Изабела? Тя е много важна за всички. Правилно е, че се намирате в Кеймбридж.

От ФБР веднага ми осигуриха хеликоптер, качих се на него от международното летище „Логън“ и поех за Бриел, Ню Джърси. Бях хукнал да гоня оня, що духа, и връщане назад нямаше.

През цялото време на полета бях погълнат от мисли за Пиърс, апартамента му, Изабела Кале, техния апартамент, неговото влечение към биологията и съвременната философия, Ноам Чомски. Не бях мислил, че е възможно, дори не бях го и сънувал, но Пиърс вече затъмняваше и Гари Сонежи, и Саймън Конклин. Презирах всичко, свързано с Пиърс. Това стана, след като видях снимките на Изабела Кале.

Извънземен — чужд? , написах аз в бележника, отворен в скута ми. Той се идентифицира с дескриптор.

Чужд? Отчужден? Отчужден от какво? Идилично детство в Калифорния. Не съвпада с нито един от психологическите портрети, използвани от нас. Той е оригинал. И тайно се радва на това, нали?

Никаква видима склонност към убийства, свързани с психологически мотив.

Убийствата изглеждат случайни и произволно избрани! Той се опива от собствената си оригиналност.

Доктор Санте, Саймън Конклин, а сега и Антъни Бруно. Защо тях? Конклин брои ли се?

Изглежда невъзможно да се предвиди следващият ход на Томас Пиърс. Следващото му убийство.

Защо отива на юг, към брега на Ню Джърси?

Дойде ми наум, че той е роден в крайморски град. Пиърс е израсъл близо до Лагуна Бийч в Южна Калифорния. Към дома ли се връща, фигуративно казано? Дали брегът на Ню Джърси не бе най-близкото за него понятие за дом, до който може да се приближи или до който смее да се приближи?

Вече разполагах с добра информация за живота му в Калифорния, преди да я напусне и да отиде на изток. Живеел във ферма, недалеч от земите на известната Ървайн Ранч. Три поколения лекари. Хубави, работни хора. Всичките му роднини бяха добре в социално отношение и никой от тях не вярваше, че Томас е способен на такива касапници и убийства, в каквито го обвинявахме.

Според ФБР господин Смит е неорганизиран, хаотичен, непредвидим , написах аз в бележника си.

Ами ако грешат? Тези данни ги имат от Пиърс. Именно Пиърс е създал господин Смит, а след това му е направил психопортрета.