Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Без да вдига глава, той изяде остатъка от рохкото си яйце в мълчание. Лицето му бе ниско наведено над чинията. Нямаше представа колко смешно потиснат изглежда отстрани.

— Тия яйца сигурно са много вкусни — наруших най-сетне тишината с нещо друго, освен стържещия звук на вилицата му в чинията.

Той стреснато вдигна глава и ме изгледа с празен поглед. После въздъхна и каза:

— Наистина оплесках работата, Алекс. Трябваше да прибера Пиърс в кюпа, когато имах възможност да го сторя. Говорихме вече за това в Куонтико.

— И след няколко часа да го пуснеш. Какво друго би могъл да направиш? Не можеш да го държиш под наблюдение през цялото време.

— Директорът Бърнс искаше да санкционира Пиърс, да го извади от играта, но аз се противопоставих енергично. Мислех си, че мога да го разоблича. Казах на Бърнс, че ще го направя.

Поклатих глава. Не можах да повярвам на ушите си.

— Директорът на ФБР лично е одобрил санкция срещу Пиърс? Боже господи!

Кайл прокара език по зъбите си.

— Да, и не само той. Цялата тази работа стигна до кабинета на главния прокурор. И един бог знае докъде още. Убедих ги, че Пиърс е господин Смит. Да, но идеята агент на ФБР да се окаже сериен убиец никак не им хареса. И сега вече никога няма да можем да го хванем. Няма никакъв модел на действие, Алекс, нищо, за което поне малко да се хванем. Няма как да стигнем до него. И сега сигурно ни се надсмива отнякъде.

— Сигурно — съгласих се. — Определено е добър. И обича да усеща превъзходството си. Но има и още много неща, сигурен съм.

Откакто за първи път чух за този сложен случай, се замислих дали е възможно в него да има някакъв абстрактен или артистичен модел. Добре си давах сметка, че теорията за абсолютно различни едно от друго убийства е спорна. Ако беше така, Пиърс никога нямаше да бъде хванат. Колкото повече си мислех за серийните убийства и по-специално за тези на Томас Пиърс, толкова повече се убеждавах, че трябва да има някакъв модел, някаква мисия зад всичко това. ФБР просто не е успяло да я види. Аз също засега.

— Какво ще правиш сега, Алекс? — попита накрая Кайл. — Ще те разбера, ако откажеш да работиш върху това, ако не ти се иска да се занимаваш.

Помислих за семейството си у дома, за Кристин Джонсън и за нещата, за които си бяхме говорили, но не виждах как мога да се оттегля от случая точно на този етап. Освен това малко се страхувах от ответни действия от страна на Пиърс. Нямаше начин да се предвиди как ще реагира сега.

— Ще поостана с теб няколко дни. Ще се мяркам наоколо, Кайл. Обаче никакви обещания не поемам… Мамка му, неприятно ми е да го казвам! По дяволите! — ударих аз по масата с юмрук и чиниите подскочиха.

За първи път тази сутрин по устните на Кайл заигра слаба усмивка.

— Какъв ти е тогава планът? Кажи ми какво ще правиш?

Поклатих глава. Все още не можех да повярвам, че правя това.

— Планът ми е следният. Прибирам се у дома във Вашингтон и това не подлежи на обсъждане. Утре или вдругиден ще отлетя за Бостън. Искам да огледам апартамента на Пиърс. Той е поискал да огледа моя дом, нали? И тогава ще видим. Кайл. Моля те, дръж си хрътките на каишките, докато не разгледам апартамента му. Гледайте, снимайте , но не пипайте нищо. Господин Смит е много подреден човек. Искам да видя как изглежда стаята му, как я е подредил за нас.

Кайл отново впери поглед в мен, този път беше самата сериозност.

— Ще го пипнем, Алекс. Получи предупреждение и отсега нататък ще бъде много внимателен. Може би ще изчезне, както правят някои убийци, просто ще изчезне от лицето на земята.

— Това би било чудесно — отвърнах, — но не вярвам да стане. Има някакъв модел, Кайл. Само дето още не сме го открили.

Както казват в Дивия див запад, трябва веднага пак да се качиш на коня, който току-що те е хвърлил. Прекарах два дни във Вашингтон, но ми се сториха като два часа. Всички ми се караха, че съм взел участие в хайката. Нана, децата, Кристин. Е, какво да правя.

На третия ден хванах първия полет за Бостън и в девет сутринта бях вече в апартамента на Томас Пиърс. Драконоубиецът неохотно се връщаше на работа.

Първоначалният план на Кайл Крейг за залавянето на Томас Пиърс бе най-дръзкият в историята на иначе консервативното Федерално бюро, но пък и точно такъв би трябвало да бъде. Въпросът в момента бе възможно ли е Томас Пиърс да е успял да се измъкне по някакъв начин от района на Принстън. Или все още бе там?

Дали не е заобиколил и не се е върнал отново в Бостън? Или пък е избягал в Европа? Никой не знаеше. Също така беше възможно дълго време да не чуем нищо нито за Пиърс, нито за господин Смит.