Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Не съм извънземен — извика Пиърс силно, надвиквайки шума на вълните. — Разбирате ли? Аз съм човек. Абсолютно нормален. Аз съм точно като всички вас.

Това бе състезание на умове — Пиърс срещу всички нас.

Докато съм бил в апартамента му в Бостън, двама агенти от ФБР отишли да говорят със семейството на Томас Пиърс. Майката и бащата живеели още в същата ферма между Лагуна и Ел Торо, където отраснал Томас.

Хенри Пиърс работел като частен лекар и лекувал предимно фермерите от района. Живеел скромно и репутацията на семейството му била безупречна. Томас имал по-големи от него брат и сестра — лекари в Северна Калифорния, — които също били уважавани хора и лекували предимно бедните.

Нито един от хората, с които психолозите на ФБР разговаряли, не можел да си представи Томас като убиец. Винаги бил добър син и брат, способен ученик, имащ много приятели и нито един враг.

Томас Пиърс не се вписваше в психопортретите на нито един сериен убиец, с които бях запознат. Той беше оригинал.

„Безупречен“ бе най-често срещаната дума в рапортите на психолозите. Може би Пиърс не искаше да бъде безупречен.

Отново и отново преглеждах статиите и изрезките от вестниците за Пиърс от времето на жестокото убийство на Изабела Кале. Най-смущаващите хрумвания ги записвах на малки листчета пет на десет сантиметра и купчинката бързо растеше.

Лагуна Бийч — малко търговско градче на брега на океана. Някои части от него приличат на Пойнт Плезънт и Бей Хед. Дали Пиърс не е извършвал убийства и в Лагуна едно време? И сега болестта да се е проявила и на североизточното крайбрежие?

Бащата на Пиърс е лекар. Томас не е „изкарал“ до доктор Пиърс, но като студент медик е извършвал аутопсии.

Търси признаци на човешкото у себе си, когато убива? Изучава хората, защото се страхува, че самият той не притежава нищо човешко?

Записал е факултативно два предмета — биология и философия. Привърженик на лингвиста Ноам Чомски. Дали пък политическите писания на Чомски не са го превключили на тази вълна? На лаптопа си играе на математически игри и на игри на думи.

Какво сме пропуснали да видим до този момент?

Какво пропусках да видя лично аз?

Защо Томас Пиърс убиваше всички тези хора?

Той беше „безупречен“, нали?

Пиърс открадна едно тъмнозелено БМВ кабриолет от скъпото, старомодно, но наистина прекрасно крайбрежно градче Бей Хед, Ню Джърси. На ъгъла на Ийст Авеню и Харис Стрийт — видно място — той задигна колата с лекотата на майстор джебчия по време на пиков час в метрото. Бе много добър, дори прекалено квалифициран, за да върши черна работа, но…

Подкара с умерена скорост на запад през Бриктаун към Гардън Стейт Паркуей. През цялото време слушаше музика — „Токинг Хедс“, Аланис Морисет, Мелиса Етъридж, „Блайнд Фейт“. Музиката му помагаше да чувства нещо . И винаги си е бил такъв, още от малък.

Час и четвърт по-късно той влезе в Атлантик Сити.

Въздъхна от удоволствие. Хареса му от пръв поглед — показната безвкусица, гнилостта, парцаливата греховност, бездушието, лъхащи от това място. Почувства се като „у дома“ и се запита дали генийчетата от ФБР са се сетили да свържат бреговата ивица на Джърси с Лагуна Бийч.

На влизане в Атлантик Сити той почти очакваше да види прекрасно поддържани зелени площи, спускащи се плавно към морето. Сърфисти, понесли сърфовете си под мишница към водата, плажен волейбол.

Но не, не, това тук бе Ню Джърси. Южна Калифорния, неговият истински дом, бе на хиляди километри оттук. Не биваше да ги бърка точно сега.

Регистрира се в „Балис Парк Плейс“. Качил се горе в стаята си, той започна да провежда телефонни разговори. Искаше да имитира някаква дейност. После застана пред прозореца и загледа как призрачните вълни на Атлантика достигат брега една след друга. По-нататък по брега се виждаше „Тръмп Плаза“. Дръзко устремените в небето горни етажи на хотела, кацнали върху основната сграда, приличаха на готова за изстрелване космическа совалка.

Да, дами и господа, разбира се, че има модел. Как никой още не може да го разбере? Защо винаги оставаше неразбран?

В два през нощта Томас Пиърс изпрати на преследвачите още едно гласово съобщение: Инес в Атлантик Сити.

Да пукне дано! Едва бе минал половин ден, откакто бяхме открили трупа на Антъни Бруно, и той ни пращаше още едно съобщение. Вече бе убил следващата си жертва.